Подранила, подранила, ама сравнена не с минало или по-миналогодишната, а с преди сто години. Вместо да се чудим защо няма сняг, да сменяме земеделските култури и да изкарваме по две реколти...

Светлозара Курдова

   Все повече губим атмосферата на оня Сливен, с който се гордеем – а той е възрожденският и следосвобожденският град с неговата промишленост, с неговата интелигенция, идваща от признатите европейски столици на културата, с неговите предприемчиви жители. Малцина все още пазят в дома си част от очарованието на изгубения Сливен. Светлозара Курдова е една от тях.

   Познаваме я най-вече като фотограф-художник и допреди години – неизменно в тандем с колегата си Стефан Стефанов. Казва, че точно съвместната им работа, в която се допълват, дава възможност и на двамата да се изявят най-пълно в над 30-те им фотоизложби. По баща Зара, както мнозина я наричат, произхожда от рода Курдови, а по майка – от Кавръкови и напоследък се е вдълбочила в рисувалното изкуство.

- Светлозара, и при Курдови, и при Кавръкови има изявени художници, на кой род повече си се метнала, какво са ти казвали като малка?

- Не може да се каже със сигурност. Наистина и в единия, и в другия род има хора на изкуството. Най-близо, разбира се, е бил баща ми – художникът и учителят Евгений Курдов, но и от майка си Йовка Кавръкова съм научила много – най-вече че всичко, с което се захванеш, трябва да правиш с любов. Но патриархалната атмосфера съм попила най-вече от баба си Мария и дядо Димитър Кавръкови в квартал Ново село, където израснах докато тръгна на училище. Освен че бяха религиозни, те поддържаха всички обичаи, свързани с християнските празници. Отделно пък, че баба ми, която е от Фандъковия род, носеше онази сръчност и уредност, присъщи на едновремешните сливенки. В жените от рода имаше нещо като състезание по скопос – тъчеше се, плетяха се дантели. Гледаше се с четири очи чия къща е най-подредена и уредена. И това състезание не беше само между жените, но и между мъжете. Всеки от тях също е владеел до съвършенство някакъв занаят. Прадядо ми Киро, впрочем, е споменат в песента „Панайот Бойки думаше“ – действието в нея става в Кавръковото дюкянче, където „Киро на булгаре свиреше“. Сега се пеят варианти на песента, но не и пълния текст, който всъщност си има автор – Яна Манафкина, съвременничка на Панайот Хитов и на прадядо ми (а за него има и отделна песен).