Трезвият поглед или какво може да реши благотворителността

   Красиви хора в красиви костюми пеят, танцуват, усмихват се, подскачат в екстаз... съпричастната публика също. Понякога, ако не надделее грандоманщината, става приятно предаване. От красиви предавания има нужда, но те свършват и публика и участници се качват в красивите си коли и отиват в приятни кръчми или уютните си домове. Телезрителите, доведени до сълзи и откупили се от размахания пръст („А ти даде ли своята лепта за нещастните деца?”) с един sms, заспиват спокойно, чиновниците от десетките министерства, държавни агенции и други звена, чийто предмет на дейност е грижата за целокупния народ и най-паче децата – още по-спокойно. И на фона на тази благост, ни в клин, ни в ръкав се явява някакво писмо – на майката от Добрич Красимира Обретенова - за да ни каже, че не всичко е така розово... Ама че черногледи хора!

   Все пак, ако още не сте чели писмото, прочетете го тук.

   В България благотворителността има традиция. И тази традиция е благотворителят сам, по свое решение и от собствения си хляб и джоб да направи добро – за обществено благо и още по-често - на конкретен човек. Известни са имената на стотици благотворители и на издържаните от тях бедни деца, изучени в прочути школи и оставили диря в българската история.

   Министър Тотю Младенов само преди дни се обърна към тази традиция: ромите от печално известния блок №20 в Ямбол да живеят под наем при български семейства, предложи той. Хубава и смислена идея, ако се осъществява от сърце, поединично и конкретно: Ако бай Тотю прислони в обширния си апартамент дори само семейството на бай Асен и жена му Силвия с децата им Асен, Исус, Мето, Ангел, Куртезка, Мариана и Борис, научи ги да поддържат лична и битова хигиена, да се грижат за здравето си, изучи ги (майката, бащата и децата) и им даде хляба в ръцете, той не е живял напразно и не е бил министър напразно. Ако даде този хубав пример, сигурно ще намери и последователи и съратници в осъществяването на ромската интеграция.

Сергей Станишев и Лютви Местан с усмивка внасят в деловодството на парламента искане за първия вот на недоверие към правителството на ГЕРБ

           МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ

ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ  

ЗАРАДИ ПРОВАЛА НА ПОЛИТИКАТА МУ В СФЕРАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

           Вотът на недоверие за провала на политиката на правителството в сферата на здравеопазването се внася на 15-ия месец след началото на неговия мандат. Няма друго правителство от 1991 г. насам, което да се е ползвало с такъв управленски комфорт. Това поведение на опозицията не беше израз на слабост, а проява на преднамерен конструктивизъм, който да позволи на кабинета Борисов в условия на криза да реализира необходимите антикризисни мерки, да ограничи негативния ефект на кризата върху хората и социалните системи на българската държава.

          За съжаление, антикризисната програма, икономическата, бюджетната и финансовата политика на правителството се провали. В резултат се влошава качеството и стандартът на живот на българските граждани, а редица сектори са доведени до критично състояние.

          Особено тежко е състоянието на здравеопазването, като системата е доведена до колапс - липса на виждане за реформа, забавени плащания, натрупани дългове на лечебните заведения, неработещи болници  заради липса на пари и  специалисти, затруднен достъп на здравноосигурените граждани до извънболнична  и болнична помощ, недостиг на лекарства и ваксини. Свидетели сме на безпрецедентен хаос и липса на перспектива в системата.

          През изминалата година ГЕРБ показа управленска немощ да формулира цел и виждане за реформа. Единственият мотив на предприетите действия е „икономия” на средства, без да се отчита  медицинската и социалната ефективност в здравеопазването. „Здравната политика” на правителството не решава, а задълбочава  проблемите.

         Основните мотиви за вот на недоверие са: