Не са ясни  мотивите, с които българските граждани от ромски произход ще бъдат върнати  от Франция в България

   През последните дни „ромският въпрос” се свързва с приемането на България в Шенгенското споразумение и едва ли не с налагане на допълнителни условия пред Румъния и България за влизане в Шенгенското пространство. Това заяви секретарят на ИБ на НС на БСП Деница Златева по повод поканата, отправена от френските власти български роми да напуснат територията на Франция и да се върнат по родните си места. От БСП категорично възразиха срещу тезата, изразена от висш държавен представител на Франция. „Смятаме, че България и Румъния трябва ясно и категорично да отстояват влизането в Шенгенското пространство съгласно плана, който се следва”, заяви Златева. От левицата призоваха българското правителство да предприеме много активни действия по отношение на влизането на страната ни в Шенген, съгласно плана, който е изработен и съгласуван с представителите на ЕК. Социалистите смятат, че не са ясни точните мотиви, с които българските граждани от ромски произход ще се върнат от Франция в България.

   Деница Златева коментира, че ситуацията от последните дни за пореден път показва, че е необходим общоевропейски разговор за ромските проблеми и за интеграционната политика спрямо ромите. Според международния секретар на БСП, България следва да играе активна роля в инициирането на такъв дебат. „Този разговор е необходим и предвид преговорите, които се водят със страните от Западните Балкани по линия на разширяването на ЕС”, обясни Златева. Според нея са необходими по-адекватни решения на ромския въпрос, а не само да бъде забранявано на ромите да пътуват от една страна в друга. „Едно от основните европейски права е правото на свободно придвижване на хора. Всички европейки граждани, независимо от националност, религиозна принадлежност, пол, етнос, имат еднакви права и задължения”, изтъкна Деница Златева. По думите й, ако има някакви проблеми или трудности, те следва да се решават в рамките на обща дискусия между представители на 27-те страни-членски на ЕС.

Снимка

Дорина МИНКОВСКА

   Погребение на знатна тракийка откриха и проучиха археолозите от Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП) и Регионалния исторически музей в Сливен, които работят съвместно край сливенското село Драгоданово. Под т.н. Крастава могила, на нивото на първоначалния терен, е открит гроб. Погребалният обряд в правоъгълната яма с едно стъпало е извършен чрез трупоизгаряне, а по стъпалото са подредени погребалните дарове. Сред тях липсва оръжие. Има три големи бронзови съда, като единият е с формата на леген върху три фигури на сирени, изпълняващи ролята на крачета. В гроба е било поставено и дървено сандъче с бронзов обков, даровете в което, както и самият сандък, са изтлели. Добре запазени обаче са част от другите дарове – бронзово огледало и златни накити – обеца, лунула (висулка за носене на верижка) и пръстен с гема, определено предназначен за женска ръка. Има също деформирана от огъня златна пластина, две стомни и други керамични съдове, пота (съдче за топене на метал), глинена тежест за вертикален стан, топка и други обредни предмети от глина. Открита е и монета, която ще даде по-точна датировка на погребението, което е от времето на римското присъствие в Тракия и археолозите засега го датират в края на I – II век.