Несебър, кой знае защо, остана в списъка на световното културно наследство. Изглежда, че след като ЮНЕСКО се управлява по български, там хващат вяра на "честна дума".

Институтът по овощарство, заради остарелите сортове в българските градини

   Новите сортове праскови, създадени в Института по овощарство в Пловдив, бяха представени по време на „Златна праскова” в края на юли в сливенското село Гавраилово. Това са пет сорта десертни праскови – „Филина”, „Флавия”, „Пълдин”, „Ласкава” и „Евмолпия”, за които институтът вече има сертификат от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). Създаден е и първият български нектаринен сорт – „Гергана”.

   Празникът „Златна праскова” се проведе за девети пореден път. И тази година организаторите бяха поставили акцента върху семинара за производители. Освен с нови сортове, те се запознаха с основните болести по насажденията и борбата с тях, с новите технологични моменти и иновативни технологии, както и с възможностите за подпомагане от страна на държавата и европейските фондове. Лекторите бяха освен от Института по овощарство, от Аграрния университет в Пловдив, ГД „Съвети в земеделието - НССЗ", Агробиоинститут – София.

   Селекцията в овощарството е бавен процес, до представянето си някои от сортовете са извървяли 20-годишен път на развитие (като се има предвид, че при прасковите все пак времето е доста по-кратко от необходимото за други видове). По-лошото е, че понякога също толкова бавен процес е налагането на новите сортове в производството. Не е тайна, че голяма част от българските овощари все още залагат на „традицията” – на познати отпреди 30 – 40 години сортове, които може и да са били добри за времето си, но не са това, с което можем да се наложим на световния пазар.

   А българското овощарство наистина е с традиции. В 60-годишната история на пловдивския институт, са създадени 45 български сорта праскови, сред които и някои от най-известните досега – Юлска едра, Петричка, Пловдив 2. Напредъкът в развитието на биотехнологиите предоставя по-големи възможности за комбинирано прилагане на конвенционална селекция и ин витро методи, обясняват специалистите. Разговаряме с двама от водещите научни работници в този раздел на растениевъдството.

Ако сега правите прасковена градина, на кои сортове бихте заложили?

Доц. д-р Аргир Живондов, директор на Институт по овощарство в Пловдив:

   Ако аз лично трябва да си правя градина от праскови, ще се ориентирам задължително към устойчивите на болестите брашнеста мана и къдравост сортове – Ласкава и Евмолпия.

А бихте ли характеризирали накратко всеки от новосъздадените сортове?