Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 26 посетители в сайта
Ръководителят на разкопките в Сливенско Диана Димитрова от Археологическия институт с музей при БАН, председател на сдружение ТЕМП и директорът на Регионалния исторически музей Георги Кюпчуков
Историческият музей в Сливен сключи договори с Археологическия институт с музей към БАН, а също и с Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), за продължаване проучването на тракийското наследство в Сливенския край, съобщи неговият директор Георги Кюпчуков. Община Сливен осигури 60 000 лв. за разкопки. Това дава възможност да продължи проучването на тракийски могили в Долината на тракийските царе, която, оказа се, обхваща по-голям ареал, като продължава от Казанлък до големия завой на р. Тунджа в Ямболско - теза, формулирана и доказана от основателя на експедиция ТЕМП д-р Георги Китов. Екипът започва проучването на т.н. Крастава могила до сливенското село Драгоданово, където преди две години е засякъл иманярска яма, от която очевидно е извадена колесница. Ръководител на разкопките е Диана Димитрова от Археологическия институт към БАН.
Регионалният исторически музей работи съвместно с експедиция ТЕМП на територията на община Сливен от 2007 г. насам. До момента са открити три царски погребения и още десетки други, от времето между класическата тракийска епоха и на римското присъствие в Тракия, с десетки уникални предмети от бита на тракийските аристократи – няколко ритона от различен материал, златна маска, пръстени, златен нагръдник, много луксозни съдове. Според договора, всички открити предмети остават собственост на сливенския музей.
Правителството прие постановление за преобразуване на държавни културни институти. С изпълнение на заложеното в документа започва реформата в системата на сценичните изкуства, чиято цел е да се постигне оптимален тонус на културните институти, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет.
Концепцията, предложена от Министерството на културата, предвижда Новият драматичен театър „Сълза и смях” да се преобразува чрез вливане в Народния театър „Иван Вазов”; Държавният музикално драматичен театър „Кадрие Лятифова”, Кърджали – чрез вливане в Драматично-кукления театър „Димитър Димов” – Кърджали; ДМДТ „Назъм Хикмет”, Разград – в Драматичния театър „Антон Страшимиров”, Разград; Родопският драматичен театър „Николай Хайтов”, Смолян – в ДТ „Н. Масалитинов” – Пловдив.
Три филхармонии – в Шумен, Враца и Видин, ще се преобразуват в симфониети, а оперно-филхармоничните дружества в Русе, Бургас и Пловдив стават държавни опери. ОФД – Варна и ДТ „Стоян Бъчваров” в града се обединяват в Театрално-музикален продуцентски център, а ДМТ „Ст. Македонски” и балет „Арабеск” – в Държавен музикален и балетен център – София.
ДКТ „Сава Доброплодни” в Силистра ще бъде преобразуван чрез разделянето му на драматичен и на куклен театри.
Кръгла маса, която да дебатира дали костите на македонския революционер и войвода Кръстьо Асенов – роденият в Сливен племенник на Хаджи Димитър – да бъдат поискани от гръцкото правителство и пренесени в родния му град, организира сливенската организация на ВМРО – НИЕ. Болшинството от присъстващите се подписаха под писмото, което ще бъде изпратено до министъра на външните работи Николай Младенов и в което се иска предприемането на стъпки чрез министерството пред Република Гърция. От ВМРО-НИЕ обещават финансиране на експедиция, която да потърси гроба. Подкрепа обеща и областният управител на Сливен Марин Кавръков. Намерението е ако костите наистина бъдат намерени и пренесени, те да намерят място в костницата, която е под паметника на Хаджи Димитър и в която не са костите нито на войводата, нито на някой от осмината сливенски възрожденци, чиито бюстове са на паметника. Част от присъствалите на форума, сред тях и историци от Регионалния исторически музей, остават скептични към идеята, с мотива, че с акта на венчавката си по време на въстанието, Кръстьо Асенов се е венчал за Македония. Те приемат идеята само в частта й гробът на революционера да бъде издирен и обозначен, за да стане обект на поклонение, за което и следва да се търси съдействието на българската дипломация.
Кръстьо Асенов е един от най-изявените българи в национално-освободителните борби. Неговата чета води героични сражения в Кукушкия район. Преди това той, заедно с Яне Сандански и Христо Чернопеев организира т. н. афера мис Стоун. Убит е на 25 юли 1903 г. в село Корнишор, днешното Кромни / Κρώμνη / в Гърция, по време на Илинденското въстание, от хора от своята чета. Поводът – женитбата с македонската революционерка Ана Малашевска, но причината, според историка и водещ на предаването „Час по България” доц. Пламен Павлов, водещ и на кръглата маса, са невежеството и суеверието сред част от четниците. Те не са разбирали действията на Асенов, един от интелектуалците във въстанието, който освен другото, е изисквал железен ред и дисциплина в четата.
Още статии ...

Око да види

Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?