Всеки вижда света според манталитета и културата си. Затова не вярвам интелигентен човек да се върже на мнението на чалгаджиите,  че Перник е градът на Голф двойка и отбора Миньор.

   Днес Перник може да е позападнал икономически ( каквато е и държавата), но  паметливите помнят, как преди години това беше градът с най-високи заплати, след тези на столичани. Но тук няма да говорим за пари, тревоги и трудното битие на хората, а за историята на Перник, съхранена в Регионалния исторически музей.

   Посетителите са малко, а знаят ли другите какво изпускат, минавайки край непретенциозната сграда, разположена край зеленината на голям и разкошен парк?

   Експозицията отразява  всички периоди, през които са съществували селища по земите на Горна Струма, споменати за първи път в старогръцките извори (Тукидид, кр. на V в. пр. Хр.) , където се изброяват местните племената агриани, лееи и „независими” пеони. През 429 г. пр. Хр. обитаваната от тях територия е била западна граница на Одриската държава.

   Войводата Кракра е безспорната личност, символизираща града. Горд, смел, непреклонен – такива са и сегашните му наследници, които пазят в паметта си чутовния образ на войводата. Хълмът Кракра е обитаван от дълбока древност, открити са следи от новокаменната, каменно-медната и бронзова епоха ( V – ІІ хил. пр. Хр. ). През втората половина на ІV в. пр. Хр. траките изградили солидна каменна крепост, която по-късно римляните включват в пределите на империята си. Селището съществува до края на VІ в. През Средновековието се изгражда крепост под името Перник – една от най- мощните твърдини в тази част на България ( Х – ХІІ в. ) Смелите й защитници начело с храбрия войвода Кракра са отбивали не един път византийски нападения, а градът е бил важен административен, икономически и култов център.

   Тези славни времена са оставили белезите си, съхранени в Регионалния исторически музей, чиято експозиция продължава и през по-късните епохи. Така любознателният българин може да види през какво са минали хората, какви предмети са ползвали, та се стигне до възродената слава на Перник като град на международни зимни маскарадни игри, които се провеждат на всеки две години. Показана е и прочутата по цял свят Бусинска керамика, на която е посветена и песен:

Трънцу граду, залуду те валу,

че у тебе нищо арно нема.

Само има у село Бусинци,

тамо има млого криве луле

още има млого гърнетия,

Ама сите с крива дулетия.

       Нар. песен от с. Сопица

   Е, може и да не разбрахте за какво става дума, но това  също е от богатството на България – местните диалекти! Така, че не подминавайте Перник с пренебрежение, защото богатствата в музея не са единственото нещо, което ще ви впечатли. Вероятно ще отделите време да се полюбувате на града от крепостта Кракра, да видите един от стотиците параклиси, църкви и оброчища, с които е осеяна областта. Ще видите приказни гледки и ще се запознаете с уникални хора с неповторимо чувство за хумор, които няма да ви подминат без чашка шльокавица ( слаба ракия), ще се похвалят с доматите, ще се  оплачат от политиците и по най-оригинален и искрен начин ще кажат мнението си за всичко…