Право да си кажа, този манастир не ми хареса. И разбирам защо гърците идват у нас на поклоннически туризъм – повечето от техните манастири са точно такива – новички, чисти, изписани, подредени... Но няма я атмосферата на възрожденските манастири, оная мистика и обаяние, които се усещат дори от невярващите.

   Та така – манастирът „Свети Пантелеймон“ на пътя между Пампорово и Смолян, е може би най-новият български манастир. (Ако има по-нов, обадете се.) Но е доста популярен и посещаван, от българи и чужденци, т.е. почти всички, които отсядат в близкото Пампорово, но и не само. Мнозина идват тук с мъката си, понеже се е разнесла мълва, че основателката на манастира и настояща игумения Анастасия има лечителски умения. Макар че самата тя казва: „Нищо не умея аз, а Господ“, съдбата ѝ я прави достатъчно интересна жена. Родена като мюсюлманката Асие, родила четири деца в два брака, работила като електроженистка и бригадирка в строително-монтажен комбинат, след мистично изживяване (или сън) тя приема християнството. Станала Христина, два пъти посетила Божи гроб и там получила просветление, а може би заръка, да съгради манастир. Земята в красивото място край пътя дарил Георги Палагачев от Смолян (брат Георги, както го познават местните). След многобройни обиколки в България и чужбина, за събиране на средства, послушницата сестра Христина успява да построи манастира, който вече е с три църкви – „Св. вмчк Пантелеймон“, „Св. св.Козма и Дамян“ и „Св. Ксения Петербургска“. Има аязмо, крило за гости, кухня с трапезария. Всичко това Христина постига за двайсетина години, и всичко е дарено на Пловдивската митрополия. Ответната реакция е, че послужницата е призната за достойна да приеме монашеството и ръководството на манастира, вече като Анастасия.