Край този манастир няма как да минете пътьом, май трябва да се запътите специално натам. Все ще ви се наложи да минете по криви полупланински пътища, но най-краткия е от Ямбол през Елхово и към село Устрем. 

    Известен е като „хайдушкия“, тъй като през тъмното кърджалийско време е ставал пристан на мнозина от тях. Дали хайдути или хайдуци, е трудно да се каже – времето е насложило благородната си патина. Хиляди са треперели от споменаването само на имената им – Индже, Кара Кольо, Ангел (по-стария от двамата войводи с това име), Даалъ Стоян, Вълчан, Кара Добри, Гарабчи Георги – къде народни изедници, къде народни закрилници. (След нови двеста години историята може би ще говори с респект и за, общо взето, мразения сега Б.Б., особено след като се очертава той да стане най-дълго управлявалия ни министър-председател.) Та, от всичките тогавашни войводи, Христо доживял до старост и решил да се замонаши. Като монах вече, заживял в пещера на хълма над настоящия манастир, преобразена на църква още през VIII-IX век (до която, за съжаление, нямахме време да се изкачим), а неговите другари, Инджето и Кара Кольо най-вече, го наобикаляли. Те именно му помогнали да възобнови многократно опожарявания и срутван манастир в подножието на хълма (който, като повечето от нашите манастири, води началото си от българското средновековие). 

   Когато стане въпрос за това кой ни е управлявал най-дълго, всички се вторачваме в Тодор Живков. Може би, защото повечето все още го помним. Малцина останаха тези, дето си спомнят управлението на Борис III, най-дълго царувалият в новата ни история, а баща му Фердинанд дори не го броим – зер, докарал ни е беди на главата. Към средновековната ни история няма да се връщам, за там – или добро, или нищо.

   Усещанията ни до голяма степен са измамни. Най-дългогодишният министър-председател в най-новата ни история е Станко Тодоров – бил е начело на правителството 3632 дни (9 години 11 месеца и 9 дни). Но това е само за класациите, защото не съм чула в наши дни някой да го споменава. Всичките стрели са към Тодор Живков – е, да не си кривим душата, Първи секретар на ЦК на БКП си е била доста по-важна откъм управленска гледна точка позиция. Като министър-председател Тодор Живков ни е управлявал 3152 дни (първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981 – 1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989). Кмет на София (27 май – 1 ноември 1949). Но с тези си 3152 дни той остава на трето място, защото ученикът му Бойко Борисов ни управлява вече 3386 дни, оп, вече станаха 3387, до довечера – 3388.

   Далеч някъде зад почетните три места е Стефан Стамболов.