Харалан Александров

Болести на общността

Аморалният фамилизъм

   Конструктът “аморален фамилизъм” е въведен от антрополога Едуард Бенфийлд (Banfield 1958), за да опише определен тип морална дисфункция, присъща на разпадащите се традиционни общности, които не успяват успешно да се модернизират. В сърцевината си аморалният фамилизъм е феномен на парциално мислене за социалния свят, при което всички значими социални връзки са свити до отношенията на лоялност в семейството. Едно от неговите проявления е, че краткосрочната материална изгода на индивида и семейството му се поставя винаги над дългосрочния интерес на институцията или организацията, в която работи, както и над обществения интерес. Индивидите не схващат своя просперитет като обвързан с просперитета и развитието на общността, а по-скоро като парчето, което съумеят да заграбят за себе си от ограниченото общо благо. Такъв тип отношение между частното и общото води до практикуването на двойни морални стандарти – един набор от правила за кръга от “наши” хора и друг за всички останали. Тази примитивна форма на морален релативизъм е в основата на разрушителни социални поведения, например различните форми на корупция и клиентелизъм. Заложената в културата на аморалния фамилизъм неспособност да се поддържат общовалидни правила и норми не само затруднява създаването на здрава среда за предприемачество, но рязко снижава ефикасността на институциите, необходими за функционирането на модерното развито общество. Този тип функциониране на общността я отдалечава значимо от формите на добро управление, а на езика на социалния капитал води до разпад (декапитализиране) на традиционните структури на доверие.

    Ученици от гимназия „Добри Чинтулов“ имаха открит урок в крепостта „Туида“.  Шест паралелки деветокласници с учителката си по история Таня Еленска посетиха възобновените през тази година от специалистите на Регионалния исторически музей в Сливен разкопки. „Нашата задача е да провокираме интереса на възпитаниците си“, каза госпожа Еленска. Директорът на музея и ръководител на разкопките Николай Сираков запозна гостите с методологията на археологическото проучване, както и с историята на късноантичната и средновековна крепост. Деветокласниците разгледаха експонираните в рамките на укреплението обекти.