До 20 септември всички физически и юридически лица – собственици на нежилищни имоти, трябва да подадат декларация в Община Сливен за броя на ползвателите на услугите в имота и дейността, която се извършва в него. Целта е коректно да им бъде определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. За това съобщават от Дирекция „Местни данъци и такси“. От там припомнят, че от април т.г., е в сила приетата от Министерския съвет Наредба за реда за изготвяне и образеца на план-сметката за относимите разходи за извършване на дейностите по предоставяне на услугите, за които се заплаща таксата за битови отпадъци и за начина на изчисляване размера на таксата при прилагане на основите, предвидени в Закона за местните данъци и такси. В тази връзка, освен предмета на дейност, физическите и юридическите лица трябва да посочат и средно годишен брой на заетите лица (ползватели) в имота.

Отговорът от Румен Жерев във в. Телеграф

   Гасенето на горските пожари на границата между България и Гърция в  планината Алиботуш (Славянка) през тези дни се затруднява от заровените военни мини през далечната 1936 г., в дългата 155-километрова гранична линия. Тогава по заповед на гръцкия диктатор генерал Йоанис Метаксас се изграждат отбранителни съоръжения, останали в историята като „Линията Метаксас“. Българомразецът се опасявал, че от север ще ги нападнат. След 1945 г. пък започва Студената война и доста километри от българската част на границата също са минирани.

   След 1992 г. започва съвместно обезвреждане на минните полета от двете страни, което протича на приливи и отливи. Така и до ден днешен в по-непристъпните планински места има необезвредени мини, макар и корозирали от времето. Тези дни огънят взриви вече няколко от тях, с което се застрашава животът на пожарникари и доброволци.

Бункери

   Линията „Метаксас“ е верига от укрепления, построени по протежение на гръцко-българската граница. Замислени са като защита на елините в случай на българско нападение по време на Втората световна война. Укрепителната линия носи името на създателя ѝ, гръцкия генерал Йоанис Метаксас. По предварителния план укрепленията е трябвало да бъдат от град Питион на гръцко-турската граница, през Александруполис, до Хамилион на бреговете на река Вардар. Плановете са начертани през 1935 г., а работата започва от Беласица планина през 1936 г.

   При избухването на войната изградените укрепления достигат до Гюмюрджина, Тракия, с дължина 155 км. Общо между р. Места и Александруполис са изградени 34 комплексни укрепления и над 600 бункера. Изградени са фортове и тунели, които водят до наблюдателни пунктове, платформи за оръдия и картечни гнезда. Укрепленията на линията „Метаксас“ съдържат 22 независими разклонения, най-голямото от които е крепостта Рупел. В полите на Беласица са изградени 200 бункера, които затварят местността между планината Крусия, Дойранското езеро и Хамилион.

   Работата по изграждането на укрепленията трае 4 години, а цената им за онова време достига 100 400 000 гръцки драхми. На всички мостове и пътища по протежение на цялата 155-километрова линия са  заровени хиляди противотанкови и противопехотни мини.