Цепина – една от българските столици

   Изходната точка за крепостта Цепина е село Дорково, Пазарджишко, което стана известно с чучелото на мастодонт, а сред учения свят –  с най-древното палеонтологично находище в Европа.

   Крепостта е върху висок и стръмен хълм в източната част на Чепинската котловина (и по-вероятно в миналото името ѝ също да се е произнасяло Чепина), на 7 км от Дорково. Археологически и исторически доказателства показват Цепина като значителен политически и административен център в Западните Родопи. Първото писмено сведение за нея е от 1220 г. – дарствена грамота (сигилий) на деспот Алексий Слав, дадена на манастира "Св. Богородица" в Мелник. Съхранява се във Ватопедския манастир на Атон. В нея Алексий Слав пише, че имал за седалище отначало Цепина, а после Мелник.

   Цепина е средновековен град-крепост. Той не възниква на празно място, първите заселници дошли още през енеолита. През желязната епоха възникнало тракийско селище, което през римската епоха се разраснало значително. Заради многобройното население през IV в. на хълма била построена голяма раннохристиянска църква (базилика). През XII-XIII в. на същото място българите издигнали "великолепна крепост", както я наричат византийските хронисти. За нея никейският император Теодор Ласкарис пише, че била "знаменита и чутовна", "най-укрепена, изобщо казано - най-недостъпна, съвършено непревземаема".