Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 17 посетители в сайта
Душан Биелич
Балканите и „историята на лайната“
http://librev.com/index.php/discussion-europe-publisher/1968-2013-03-29-10-58-10
Душан Биелич е преподавател по криминология в Университета на Южен Мейн, САЩ. Областите, в които работи и публикува, включват етнометодология/наука, медии и култура. Той е издател и редактор на известния сборник Балканите като метафора, преведен и на български език.
В книгата на Майкъл Игнатиеф, Честта на воина: Етническата война и модерната съвест (1998), има едно описание на авторско интервю със сръбски войник, който се е бил с хърватските си съседи в продължение на около две години. Разговорът се провежда в източна Хърватска, в някакво селце на име Мирковци („мирно място“). Опитвайки се да ангажира войника в мултикултурен дебат, Игнатиеф го пита кое е нещото, което го кара да смята, че е по-различен от хърватите. За очевидно удоволствие на Игнатиеф, отговорът на войника дава солидни свидетелства за „нарцисизма на малките разлики“ и потвърждава собственото гледище на автора, че това е движещата сила зад балканските братоубийства. Войникът изрежда множество непримирими разлики между сърбите и хърватите, и обвинява чужденците в това, че не разбират защо сърбите и хърватите, които им изглеждат толкова еднакви, всъщност са напълно различни. След това, очевидно подразнен от цялото тъпо разпитване и в желанието си да го приключи, той внезапно преобръща позицията си, като казва, „гледай сега, ето как стоят нещата. Тези хървати, те си мислят, че са нещо по-добро от нас. Те искат да бъдат джентълмени. Мислят си, че са европейци. Аз обаче ще ти кажа едно нещо. Всички ние сме едни и същи балкански лайна“.
„Жребчево“ явно се източва активно, защото „потопената църква“ понастоящем е на сухо. Храмът на село Запалня, строен през 1891 г. очевидно е по атрактивен когато плува във водата, но затова пък сега може да походите из него.
Нашата улична общественост
Всеки ден през седмицата Община Сливен се грижи за хигиената на нашата улица – с метла, лопата и найлонов чувал, една жена от ромски произход събира паднали листа и каквото друго е прехвръкнало с вятъра, втора жена от български произход върви плътно до нея и я контролира. Едната си отработва социалните помощи, другата е на щат. Уличната ни общественост, състояща се основно от пенсионерки и на боб зърно пенсионери, вместо да е благодарна, е възмутена. Заради тази производителност на труда, казва обществеността, общината е пред фалит, а държавата няма пари за пенсиите ни. Съгласявам се.
Още статии ...

Око да види

Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?