Сайтът на гражданското общество

Обзор

Неделен гост: Будни гражданки

Детайли: Категория: Сливен на гражданите; Неделя, 23 Юни 2024 13:18; Посещения: 1079

Видяли будни гражданки, че новопосятата и новопосадена растителност на двата новопостроени сливенски обекта прегаря и ми сигнализираха. Ама що мен, бе, джанъм?

Да, за улица „Шести артилерийски полк“ и „Алеята на розите“ става въпрос. И вярно, прегаря, макар че и на двата обекта има системи за поливане. Е, туй не значи, че се и полива. Пак вярно, тази неделна сутрин по новоасфалтираната улица маркучите църкаха вода, ама не по цялата дължина на улицата, пресичаща бившите военни поделения. Някъде по средата системата или не работи, или някой е забравил да я пусне, а на растителността още малко ѝ трябва, за да изчезне съвсем. Около паметника и от другата страна на улицата система няма, а дръвчетата и растителността край тях си искат поне по кофа вода на ден.

По алеята пък, която вече следва да наричаме „Алея за смекчаване и адаптация към изменението на климата“ няма кой да пусне водата. Видях там едни капаци, откъдето може би се стартира системата и понеже живея наблизо, нямам нищо против инвеститорът на проекта да ме оторизира. Ще пускам водата всеки ден и заплата няма да искам. С това мога да помогна, но гражданките следва лично да сигнализират Общината за проблема, защото иначе отговорните фактори няма да знаят за него. Зер, и администраторът на Фб групата Сливен... Sliven... не ще да ме пуска там...

Прочети още: Неделен гост: Будни гражданки Добави коментар

ДЕНЯТ НА БОТЕВ

Детайли: Категория: България; Неделя, 02 Юни 2024 10:51; Посещения: 988

Ботев ли е най-големият български поет? Не знам. Но че е поетът, който спира дъха на мислещите българи, е истина.

Неповторимото в неговия трагично-гениален случай е, че кръвта става мастило и мастилото – кръв. Култът към Ботев и към неговата поезия не бива да се тълкува, а просто да се приема – като вяра, спусната ни свише.

Колко от двайсетте стихотворения на Ботев са Ботеви? Само няколко. Останалите са народни песни, философски размисли, опасни откровения и ако щете, неприемливи за „нормалния“ разум състояния.

„На прощаване“ Ботево стихотворение ли е? Не е – то е спомен от чута в детството песен, приказка, легенда.

„Борба“ стихотворение ли е? – То е стихотворение отвъд стихотворенията – там, където художественото и вечното се сливат в нещо, на което не мога да дам име.

Или да вземем „Обесването на Васил Левски“. Нито за секунда, докато го чета, не мисля, че това е стихотворение – чувам го като оплакване, виждам го като небесен некролог, като разкъсана виелица и като абсолютна безпомощност… Но не и като стихотворение.

Или „Хаджи Димитър“ – каква балада е това? Това си е жива картина със „слепени“ приказни елементи, от които ми се завърта главата. Някаква неописуема, кървава българска приказка с едно четиристишие по средата, което го има изписано по камъни, бронз, мед, по челата ни и по гузните ни съвести, ако щете:

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира… Него жалеят

земя е небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят.

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Ами другите, които умират, без да паднат в бой за свобода? Те какво да правят? Кой ще пее песни за тях?

Страшна е присъдата на Ботев, извънчовешка. И затова поезията му не може да бъде обичана – тя може само да бъде съзерцавана и търсена високо в простора.

Днес в дванайсет часа ще вият сирени. Ето тоя глагол- „вият“, ми къса сърцето. Сирените си вият, а животът си върви.

А иначе вълкът нека ближе лютата рана на юнака и нека юнашката кръв още по-силно тече. Каква е тая юнашка, българска, ботевска кръв, дето не спира да тече и тече още по-силно и по-силно?

Кръв за обичане ли е това, или за начертаване с нея на кръстове по стени и врати?

Днешният ден трябва да е ден за освестяване и за спиране на „щъкането“ в пространството. Нека поне за малко си представим, че времето може да спре и за три минути да се изпълни с преклонение и безсмъртие.

Днес трябва и да ни е страх от Ботев – да ни е страх от непостижимостта на това, което е написал и направил ей така – за един миг, за двайсет и осем години.

Ние, българите, обичаме да се кичим с имена и да ги повтаряме, да ги въртим в кръг и да се дивим от това, че можем да ги въртим в кръг.

Ботев е едно от тези имена, което ни е нужно и с това, че можем да вървим по стъпките му, и че когато стигнем там горе – на Балкана, да разберем, че стъпките на Ботев са вече в небето. Иди стъпвай нагоре – към небето. Стъпиш ли, и си чупиш врата.

Нужна ли ни е поезията на Ботев и Ботев дали ни е нужен – нужно ни е усещането, че чрез Ботев и неговата смърт българското слово и кръв могат да станат звезда. А по звездите се копнее. И се гледа към тях.

Прочети още: ДЕНЯТ НА БОТЕВ Добави коментар