Всички, паднали за свободата
дето и да е, са наши братя —
пак по кръв, но само че пролята.

   Надписът на арката е на Атанас Далчев. Води към мемориалния комплекс „Военна гробница – 1916“. Намира се край село Шуменци, до Тутракан. Тук почиват участниците в Тутраканската епопея. Загиналите при тази военна операция български войници и офицери са повече, отколкото в битката за Одрин, но за Одринската епопея знаем почти всички, за Тутраканската – малцина. Причината? Предполагам фактът, че там бием румънците и техните съюзници руснаците, а пък следдеветосептемврийската ни историческа наука все пак се съобразява с факта, че вече сме от една и съща страна на барикадата.

   ПРЕДИСТОРИЯТА НАКРАТКО: В Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 г. и окупира земите по линията Тутракан-Балчик. Страната ни губи Южна Добруджа. Румънската държава бърза да укрепи новата си граница и три години влага огромни средства, за да превърне Тутракан в непревземаема крепост с 15 форта, две отбранителни линии, серия землени и бетонни укрепления, оръдейни установки, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-а и 17-а пехотни румънски дивизии с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.