Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

A+ A A-

Мнения

   Из „Българските земи между Източна Стара планина и Странджа през XII – XIV век“ (историко-археологическо изследване) 2002 г.

 

   След създаването на българската държава, земите на юг от Стара планина и най-вече тези между Източна Стара планина и Странджа, които са разположенни на подстъпите към столицата Плиска и другите центрове на България, се превръщат в гранична зона с Византия. Тази особеност предопределя и характерра на поселищния живот.

   Първото сигурно сведение, в което се упоменава включването на тези земи в пределите на българската държава се отнася към 716/717 г., когато бил сключен договор, в който е отбелязана „границата от Милеоните в Тракия“ и това е територията, която е била фиксирана по-късно, вероятно в 812 г., с пограничния вал „Еркесия“.

   Писмените източници и липсата на археологически материали от VIII век в района между Източна Стара планина и Странджа подкрепят тезата, че тази зона не е била постоянно обитавана.

   В годината на отбелязвaне на 200 г. от рождението на Георги Стойков Раковски – една от най-значимите и мащабни фигури на Българското възраждане – Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен издаде уникално библиографско издание посветено на неговия живот и епохално дело.

   Наред с участието му във всички етапи на освободителното движение, за краткия си живот (само 46 години), Раковски завещава колосално по обем творчество – книги, периодични издания, публицистика, огромно документално и епистоларно наследство, което и до днес не е проучено достатъчно обективно.

   Целта на библиографския указател, както съобщават от библиотеката, е чрез способите на научната библиография да представи в максимална пълнота  публикациите от и за Георги Раковски, за да бъдат подпомогнати днешните и бъдещите изследователи у нас и в чужбина в оценката им, от дистанцията на времето, на огромното му и забележително дело, както и да се отстранят някои фактологически неточности. 

   Семейството на художника Борис Дамянов дари пет негови живописни произведения, съобщават от Художествената галерия „Димитър Добрович“ в Сливен. Като благодарят за дарението, от културната институция припомнят част от човешката и творческата биография на художника.

    Борис Дамянов (1945 – 2019 г.) е роден на 31 март 1945 г. в село Горна Бела речка, област Монтана, но завинаги ще си остане сливенски художник. През 1966 г. Той завършва техникум по каменообработване във врачанското село Кунино. През 1970 г. завършва учителския институт „Св.св.Кирил и Методий“ в гр. Дупница, със специалност „Рисуване и трудово обучение“. От 1975 г.  Борис Дамянов взема активно участие в изложбите на сливенските художниците и художниците-педагози .

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Подкатегории

 

Око да види

Gur.jpg

Невчесана хроника

  • * Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?
baraban.bg ©