Едно малко и подредено село, център на община, наред с другите си забележителности си има и експонирана по проект крепост – „Топлица“ или „Свети дух“, както се казва и местността почти в центъра на Минерални бани (Хасковски минерални бани е уточнението, което обикновено придружава името на селището).

   Съществувала от II до XIV век, специалистите различават в нея четири строителни периода. Преживяла ударите на готи и на Византия, тя е преправяна винаги върху старите основи, така че планът ѝ не е променян. Стените, с дебелина два метра, следват естествените очертания на хълма. Само дето през римската епоха се е строило с прецизно издялани квадри, през III – IV век – с ломен камък, изравняван с тухли, а по-късно е изграждана с обикновен речен камък. Ако сега трябваше да я градим, щяхме да го правим с итонг.

   Все пак, крепостта е доста сполучливо (за разлика от други) консервирана, като ясно, но ненатрапчиво е отделен новия от стария градеж, алеите из нея и около нея са перфектни с каменните си плочи, за разлика от модерната недомислица да се насипват с чакъл. Обособени са много места за почивка – беседки и пейки, има сянка, а всяка събота на източната крепостна стена може да се гледа мултимедийно светлинно шоу.

   В хода на преустройванията, четирите големи правоъгълни защитни кули накрая са превърнати в укрепени жилища, а иначе в крепостта е имало и жилище на феодала, и водохранилище, казармени, стопански и  складови помещения, заради което е намерен и богат археологически материал – селскостопански оръдия, съдове, оръжия, монети – 163 на брой, сред които и три златни. Да се чуди човек как предшествениците ни така с лека ръка са пилеели парите си... 

Животът - шарена сол

(Размисли за новата книга на Йорданка Раданчева)

Валентина Димитрова

   Талантът не е само божа дарба, но и отговорност, и воля за творчество – нещо, което забелязваме у Йорданка Раданчева от много години.

Навсякъде в своите произведения писателката е движена от едно любопитство към хората. За нея всеки човек крие един безкраен свят.

Пред нашите погледи е новата ѝ книга „Десет (не толкова) смешни+десет (не толкова) тъжни разказа“. Тя е доказателство, че обича хората даже когато вижда у тях злото и грозното, когато изобразява тъмното невежество, унизяващата човешка алчност и душевна тъпота. И макар че чувства остро и болезнено уродливото и пошлото в живота, макар че преживява болно всяко посегателство върху красивото, нейните присъди никога не са категорични и надменни.

   Разказите на Раданчева, макар и кратки, съдържат много материал за размишления относно философията на човешката активност и на морала и я представят повече като социален автор, свързан с обществената проблематика, с нравствените и етичните проблеми на нашето обществено развитие.

   Всичко казано дотук изглежда скучно без дарбата и усета ѝ да долови със своите остри сетива комичното в живота и у всеки човек. Буди литературните рефлекси на сатирика, за да ги материализира в значима художествена образност, на която биха завидели много съвременни писатели-сатирици. Само че тази наша сатиричка превръща комичното не в сарказъм, т.е., в гневна, наранителна смешка, а в благороден хумор и фина интелектуална ирония.