Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

Мнения

Приемат се номинации за наградата „Аргира Жечкова“ за 2023 г.

   Община Сливен разкри процедура за номинации за наградата „Аргира Жечкова” за 2023 г. Отличието се присъжда на жена-учител и общественик с принос за издигане престижа на учителската професия и доказани високи професионални умения като преподавател и възпитател на младото поколение.

   Предложения за връчване на наградата се правят от педагогически колективи, неправителствени организации и/или инициативни комитети. Срокът за получаването им, съпроводени с кратка творческа биография на кандидата, е 10.05.2023 г. вкл. в деловодството на Община Сливен или на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. .

   Наградата носи името на Аргира Жечкова, преподавател в сливенското девическо училище и инициатор за основаването през 1870 г. на четвъртото в България женско дружество „Майчина длъжност“, и се присъжда на жена педагог.

   Призът е индивидуален и се връчва в навечерието на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. 

Посещения: 453

Петък, онзи петък

 
Иван Веченай (Хърватия)
Печалната птица, 1970 г.
Картина от колекцията на Vatican Museums, Rome.

Посещения: 430

Неделен гост: Primavera

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Сандро Ботичели (флорентинецът Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи) рисува „Пролет“ по поръчка на братовчед на Лоренцо Медичи, известен като Лоренцо Великолепния, за двореца на Медичите. Критиците спорят за датата на създаването на творбата – може да се каже със сигурност обаче, че е нарисувана между 1477 и 1482 г. Тя е с внушителните размери 203 на 314 см.

   От 1919 г. платното е изложено в галерия „Уфици“ във Флоренция.

   Този шедьовър на изобразително изкуство е обвит в мистерия, която остава неразгадана близо 600 г. Картината е изпълнена с алегоричен смисъл, чиято интерпретация затруднява специалистите.

   Ботичели е един от първите художници от този период, който се обръща към гръко-римската митология за теми на своите произведения. Естествено, той избира такива митологични мотиви, които ще се харесат на неговите покровители Медичите – особено по-младото поколение от фамилията. По времето, когато е рисувана „Пролет“, умовете на хората са били широко отворени към нови идеи. Вече не е било необходимо религията да е основна тема на изкуството. Тази картина е най-голямата митологична композиция през Ренесанса.

   Сред множеството теории през последните десетилетия най-популярна е тази, която разглежда „Пролет“ като алегория на царството на богинята Венера. Според специалистите, за основа на изображението художникът е използвал творбите на древните поети – най-вече Лукреций и Овидий с неговото произведение Fasti (Празничен календар”) –  и на Полициано (прочут учен в двора на Медичите). От дясната страна Зефир (младият мъж със синьото лице) преследва Флора. Флора се превръща в Пролетта, изящната млада жена, която разпръсва своите цветя по света. Венера – в средата – е в образа на Humanitas („доброжелателността“, „човеколюбието“), която закриля хората. Отляво са трите грации, които танцуват, и Меркурий, който е повдигнал ръка и докосва портокал.

Посещения: 523

Подкатегории

baraban.bg ©

Top Desktop version