Врели-некипели

Модерни времена, модерни хора...

И приказките ни – модерни всички:

къде ще видиш днес петле по двора

да стиска в човка царската паричка.

Отдавна няма подвизи юнашки,

след страшна нощ не идва мъдро утро.

На кифли стават всички Пепеляшки,

а принцовете до един са мутри.

Във джип се вози рижавата Лиска

с купешка рокля – съща станиолка.

Градът пращи от мисове и миски

с невероятни гръдни обиколки.

Живее глупав Гюро дерибейски,

натрупал тлъсти пачки за двамина,

а вън димят горите Тилилейски,

по документи – проста дървесина.

И вече под лъжичката ме стяга

от тия страшни приказни чалъми,

с които Кум Вълчан и Баба Яга

девета смъкват кожат от гърба ми.

И нощем търся пак вкуса на хляба

(преситих се от кифли и франзели)

и слънчевите приказки на баба,

в котленце черно врели, не кипели.