Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

Мнения

Неделен гост: Държавата и общината по ВиК-ремонтите в квартал „Речица“ - Сливен

Минчо Афузов: Държавата осигури безвъзмездно 5 милиона за водопроводи в „Речица“, но те бяха отказани

   „Още в началото на строителните дейности по европейския ВиК – проект в квартал „Речица“ настъпиха сериозни проблеми, тъй като в него са предвидени средства за нова канализация, но не и за нови водопроводи. От  и общинатасрещи с компетентните институции в София. В резултат на нашите действия регионалният министър по това време – Виолета Комитова, даде съгласието си да осигури необходимите 5 млн. лева от държавата, при това – безвъзмездно!“, заяви областният управител Минчо Афузов. Средствата не бяха преведени по сметка на водния оператор заради задълженията му към кредитори. Тогава бе направено предложение сумата да бъде преведена на общината. Но е получен отказ с мотива, че трябва да бъде проведена обществена поръчка за избор на изпълнител, процедурата ще отнеме много време и пр. „За съжаление, законодателството не позволява на областния управител той да получи средствата и да проведе обществената поръчка. Защо казвам това? Защото по-късно бе насрочено извънредно Общо събрание на „В и К – Сливен“, за да се гласува заем на водоснабдителното дружество от 8,8 млн. лева за новите водопроводи в „Речица“, който да бъде предоставен от „Български В и К холдинг“. Извънредното заседание на Общото събрание не се състоя със санкция на регионалния министър, след като се обърнах към него с искане за становище. Сумата, необходима за новите съпътстващи водопроводи, по неясни за нас причини, набъбна от 5 млн. лева на близо 9 млн. Ние настояхме пред принципала МРРБ за прозрачност и да получим яснота на какво се дължи завишението, как ще бъдат разходвани средствата и най-важното – как водното дружество ще връща заема и по какъв начин това ще се отрази на цените на предлаганите от него услуги. Това е „обратът“, който ми бе вменен от общината“, заяви Минчо Афузов. Той подчерта, че в действията му не е имало никакъв политически предтекст. „Истината е една: областната администрация направи всичко възможно, за да бъде осигурен финансов ресурс, но възможността бе пропиляна не по наша вина. После настояхме за повече яснота по размера на заема, чрез който ще се осигурява финансиране, както и за прозрачност на предвидените разходи. Целта ни е била да се гарантира качественото изпълнение на строителните дейности с парите на данъкоплатците. В това няма никакви пристрастия, а само действия в името на обществения интерес, на интересите на гражданите на Сливен и областта. Те са над всички други фактори“, подчерта Афузов. Що се отнася да хилядите жители на кв. „Речица“, там има само стари водопроводи на половин век и повече. Канализация няма и хората до днес живеят със септични ями, търпят множество проблеми при всеки дъжд. „Но това те го знаят. Както знаят и че от 20 години насам властта ги лъже. Аз само потвърждавам фактите“, заяви областният управител. 

Община Сливен: Спряното финансиране на ВиК за водопровода в кв. „Речица“ е стратегическа грешка

   Община Сливен смята, че спряното финансиране на ВиК за водопровода в кв. „Речица“ е стратегическа грешка. Отпускане на целеви кредит от ВиК-холдинга трябваше да бъде гласувано в началото на годината на извънредно заседание на Общото събрание на ВиК. Общинският съвет проведе извънредна сесия, за да подкрепи тази инициатива. Събранието се провали, защото ВиК-холдингът, който се явява мажоритарен собственик на ВиК- Сливен, не се регистрира.

   От изявление на областния управител в медиите става ясно, че провалът е под негово давление, което определяме като стратегическа грешка. Липсата на средства води до забавяне на дейностите и задълбочаване на проблема с водопровода и канализацията в кв. „Речица“.

Посещения: 326

Неделен гост: водата, която пием

От сайта „Завръщане към природата“ – www.back2nature.rocks

8 причини да спрем консумацията на бутилирана вода

    Да купуваме вода в пластмасова бутилка вече се е превърнало в навик за повечето от нас. А скептицизмът относно чистотата на вода от водопровода расте. Някои от нас отказват да пият водопроводна вода дори само заради вкуса ѝ.

   В много от случаите обаче, скептицизмът относно водопроводната вода е неоснователен. А запотената пластмасова бутилка от витрината е твърде изкушаваща.

   Оказва се обаче, че има твърде много причини, поради които не си заслужава да консумираме бутилирана вода. Ето и някои от тях:

 

 1. Пластмасовите бутилки отделят вредни химикали.

   Вероятно сте забелязали как бутилка, оставена на слънце, се размеква. При достатъчно слънчева топлина, тя може и напълно да се разтопи. Случвало ли ви се е да пиете вода от бутилка и вкуса й да е малко или много „пластмасов“?

   Това не е случайно, а защото се отделят химикали от бутилката и преминават във водата. Най-големият виновник за това е химикалът BPA (Bisphenol A), който влияе на организма като хормон и води до рак на гърдата, ранен пубертет и безплодие. Дори и обозначените като „несъдържащи BPA“ (BPA free) бутилки също отделят отровни химикали.

 

  2. Голяма част от бутилираната вода е всъщност водопроводна.

   Рекламите за бутилирана вода ни карат да вярваме, че източникът ѝеедвалинебожественручей, откойтоводатаечиста като сълза и лековита. Реалността показва обаче, че това е просто поредният бизнес трик и всъщност повече от 25% от бутилираната вода е с източник – водопровода. Думи като „пречистена“ или „годна за пиене“, обозначени на бутилката, ви казват само и единствено, че това е водопроводна вода. 

Посещения: 1743

Неделен гост: проф. Валери Стефанов

Още година-две пандемичен аутизъм и ще имаме психически травмирани поколения

Таня Джоева, www.epicenter.bg

   – Проф. Стефанов, според Вас коя ще е думата за 2021 година за България? Промяна, пандемия, победа? Или?
   – Значимата дума безспорно е „промяна“. Макар това да е една смислово изнемощяла дума, търкаляна дълго из кривините и конюнктурите на българския преход. Въпреки тежката анестезия обществото направи усилие да разруши затегналата се политическа доминация на една опиянена от самохвалства върхушка. И успя. Понеже сме закоравели скептици, живеем с нагласата, че всяко ново е добре познатото старо. Но станалото на последните избори не бива да се подценява. То е шанс, който стои предизвикателно пред нас.

   – Казват, че с новата власт, доминирана от ново поколение, страната ни слага край на така наречения Преход, който започна след 1989 година. В масовото съзнание обаче тези три десетилетия бяха неуспешни. Има ли основания сега да бъдем оптимисти за един следващ преход? И колко би могъл да продължи той? 100 дни, 800 дни, 30 години?!
   – Преходът е образ на надеждата. Сиймор Глас, героят на Селинджър, казваше, че това, което правим цял живот, е да се местим от едно свято кътче в друго. Сиймор може да го е правил, той е герой със сетива за святото, но ние определено – не. Ние се местим от мястото на една болка в усетите за друга болка. Това не ни прави щастливи, разбира се. Прави ни разочаровани, лишени от очарование. Оставени в лапите на водачи измамници.
   В социалистическите години Западът беше един от образите на Обетованата земя. Но с падането на Стената се срина и витрината на един образцов свят, разгърнат като фантазмена компенсация на неудовлетворените ни желания. Гаврошовците от Изтока с учудване осъзнаха, че трапезата сама по себе си не е щастие, нито обилието е реванш на бивши недоимъци.
   Ще чакаме не дни, а дълги години, докато разберем, че Обетованата земя я носим у себе си. Тя не е географско място, а измерение на самосъзнанието, степен на култура, мяра за свобода, структурна характеристика на битието ни.

Посещения: 3043

Подкатегории

baraban.bg ©

Top Desktop version