По т.н. времеви стандарти ще работи от 15 ноември Сливенският районен съд. Те са утвърдени по време на конференция на съдии от Сливен и Ямбол, проведена през миналата година, като завършек на съвместен проект по програма ОПАК. Проектът е имал за задача намаляване продължителността на разглеждане на делата, за които няма ясно фиксирани срокове в закона. „Искаме бързо приключване на делата, без това да се отрази на качественото правораздаване, защото има тенденция да се набляга повече на бързината, отколкото на качеството”, каза председателят на районния съд в Сливен Ангел Гагашев.

   Стандартите са разработени след провеждане на анкета със съдии, на база действащото законодателство. С тях е запознат Висшият съдебен съвет, като уговорката е неспазването им, поне на този етап, да не става повод за търсене дисциплинарна отговорност от съдиите. Целта е да се видят действителните причини за забавянето и да се вземат мерки за отстраняването им. Работата по стандартите ще бъде подложена на едногодишен мониторинг, като авторите се надяват след него да имат по-ясен отговор на въпроса какви са причините за забавяне –лошата организация на работа на съдиите, странични фактори или пък некоректното отношение на страните по делата.

   Критериите, по които са изработени стандартите, са различни за гражданските и за наказателните дела. При гражданските дела определящи са предметът на делото и броят на съединените искове. Според тях делата се разделят на леки, стандартни и сложни. При леките (при които няма т.н. размяна на книжа между страните) срокът от регистрирането до придвижването на делото до бюрото на съдията-докладчик е 3 работни дни. От докладването на делото пред съдията до първото съдебно заседание срокът е определен на един месец, а от него до следващо заседание – също на един месец. Едномесечен (законоустановен) е и срокът до произнасяне на решение. Т.е. при добро стечение на обстоятелствата едно такова дело би следвало да приключи в тримесечен срок, обясни съдия Гагашев. Наказателните дела също са разделени на три групи – такива, които приключват в едно съдебно заседание, приключващи за две или три заседания и изискващи повече от три заседания. И тук делата от първата група се предвижда да приключват за около три месеца – те се докладват в рамките на три работни дни, като съдията следва да постанови разпореждане за насрочване на делото в рамките на 5, а при по-сложни дела – до 10 дни. При необходимост от отстраняване на нередовности, се отпускат още 2 дни.

Трезвият поглед или какво може да реши благотворителността

   Красиви хора в красиви костюми пеят, танцуват, усмихват се, подскачат в екстаз... съпричастната публика също. Понякога, ако не надделее грандоманщината, става приятно предаване. От красиви предавания има нужда, но те свършват и публика и участници се качват в красивите си коли и отиват в приятни кръчми или уютните си домове. Телезрителите, доведени до сълзи и откупили се от размахания пръст („А ти даде ли своята лепта за нещастните деца?”) с един sms, заспиват спокойно, чиновниците от десетките министерства, държавни агенции и други звена, чийто предмет на дейност е грижата за целокупния народ и най-паче децата – още по-спокойно. И на фона на тази благост, ни в клин, ни в ръкав се явява някакво писмо – на майката от Добрич Красимира Обретенова - за да ни каже, че не всичко е така розово... Ама че черногледи хора!

   Все пак, ако още не сте чели писмото, прочетете го тук.

   В България благотворителността има традиция. И тази традиция е благотворителят сам, по свое решение и от собствения си хляб и джоб да направи добро – за обществено благо и още по-често - на конкретен човек. Известни са имената на стотици благотворители и на издържаните от тях бедни деца, изучени в прочути школи и оставили диря в българската история.

   Министър Тотю Младенов само преди дни се обърна към тази традиция: ромите от печално известния блок №20 в Ямбол да живеят под наем при български семейства, предложи той. Хубава и смислена идея, ако се осъществява от сърце, поединично и конкретно: Ако бай Тотю прислони в обширния си апартамент дори само семейството на бай Асен и жена му Силвия с децата им Асен, Исус, Мето, Ангел, Куртезка, Мариана и Борис, научи ги да поддържат лична и битова хигиена, да се грижат за здравето си, изучи ги (майката, бащата и децата) и им даде хляба в ръцете, той не е живял напразно и не е бил министър напразно. Ако даде този хубав пример, сигурно ще намери и последователи и съратници в осъществяването на ромската интеграция.