Христо Тотев – ТОТО

   Христо Тотев е днешният ни гост не само заради изложбата, която откри в Сливен. И не само за това, че внушителното вече число негови изложби покриват и внушителен географски ареал – Велико Търново, Пловдив, Бургас, Варна... Още по-внушителен е той в живописните му работи, в които са се наместили Франция, Тунис, Кипър... Гостува ни най-вече заради желанието му да види красивото – даже и там, където го няма.

Защо, след като Ваши картини са в различни колекции в Тунис, Франция, Кипър, правите изложба в такъв интелектуално изнемощял град като Сливен? Само защото в момента живеете тук ли?

   За хората, които живеят постоянно в Сливен, той може да изглежда и така... Ако го сравнявате с минали години, може и да има връщане назад. Но примерно в една дейност като читалищната (в момента съм навътре в нея, покрай група „Ритъм”, с която се опитваме да възстановим някои позабравени неща от българската и световната естрада) като количествено представяне, градът е далеч напред, сравнен със София, Пловдив или Варна. Вярно, че качеството на самодейните колективи е различно – кой докъдето стигне, но самият „ламтеж” за такава дейност, сочи на духовни интереси. Да не говорим, че Сливенската художествена галерия организира прекрасни изложби, ето и сега в галерия „Сирак Скитник” са над 100 творби на студенти от Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет. Гостуваха творби на Виктор Вазарели и  на още много интересни творци. Всичко това дава възможност за една сверка на часовника – макар и провинциален часовник, би следвало да е доста точен, след като се сверява и по търсенията на младите хора.

И все пак съм изпитвала искрено неудобство заради липсата на публика, включително на културни изяви, които са безплатни. Затова няма да Ви питам има ли пазар, а има ли почва за изкуството...

   За това сте права. Икономическата криза в България е перманентна, по-страшна е духовната криза, но тя не е само в Сливен. Човек може да няма пари да си купи картина, но нищо не му пречи да влезе, да разгледа. Тук наистина се организираха изложби не само на национално, но на световно значими художници, за които масовата публика не подозира. Щеше да е добре, ако хората биха поискали да видят света през очите на художника. Смятам по-лесно щяха да разберат, че той е добър, злобата и омразата, които срещат на улицата, не са определящи.

   Понякога причина за липсата на публика, дори при откриването на една изложба, е и недобрата координация между културните институти. Например наскоро имахме благотворителна изложба за Хаити, на която се събрахме само колеги, поради факта, че същата вечер имаше и два интересни концерта. Разбира се, бездуховността засяга не само изобразителното изкуство. Липсата и на такова лесно достъпно изкуство като киното, в областен град като Сливен, прави младите хора да се изолират все повече в компютърния свят.

Да попитам все пак и за пазара – мутренската олигархия поизпра парите си и поизучи децата си. Дойде ли и до идеята да си купува картини?

   Купуват картини, но не на такива като мен. Обикновено става въпрос за бартерни сделки. Както и за произведения на съпруги и други близки на техни колеги...