Не че казвам нещо неизвестно, но това българинът е лошо животно – малко да си насмогне на хала и лъмва да глътне земята. А изглежда доста българи са си насмогнали на хала. Говоря за българите-варвари край един конкретно язовир – Батак, бреговете на който познавам добре и от години. Не толкова брегът откъм Цигов чарк, която местност се превърна в подобие на Слънчев бряг и по тази причина я избягвам, а брегът от противоположната страна – Дъното (т.е. около язовирната стена), която е по-гориста и по-красива. И всяка година се заричам, че няма да идвам повече заради безкрайните огради, които се опънаха покрай боровете и затрудняват достъпа до водата (придружени от табела, че парцелът е частен и строго се забранява минаването през него), и всяка година виждам, че трите общини (Батак, Пещера, Ракитово) се надпреварват да продадат още и още от крайбрежието.

   И така, новите собственици почват да ровят земята с тежки машини, за да издигнат поредния билдинг с размерите на средновековен замък, но далеч по-луксозен. Проблемът е, че боровете растат на гъсто и обикновено пречат на размаха. Ако за всяко премахнато дърво следва да се изисква разрешение от общината, работата става сложна. Някои са му намерили цаката. Десетки дървета са посечени отдолу – с каква ли друга цел, освен да изсъхнат. До някои пък е пален огън, за да обгорят, други са и сечени, и горени. Предполагам, че за премахване на изсъхнало дърво разрешение се взема по-лесно, а някои може да паднат и от вятъра.

    Не знам за другаде, но поне в нашия провинциален град, сигурна съм, повече хора са посетили Лувъра, отколкото „Българския Лувър“, т.е. галерията „Квадрат 500“. В столицата обикновено отиваме по работа и бързаме да се приберем, а в чужбина, щем не щем, обикаляме музеи и галерии (макар че напоследък туроператорите, съобразявайки се с преобладаващите желания, наблягат на МОЛ-овете). Да си призная, и аз в последните години все се каня да мина през този най-голям обект на Националната ни галерия, и в крайна сметка го направих в един от последните дни, донякъде и да се спася от жегата в центъра на София.

   Няма да ви агитирам, но мисля, че е добре преди да се впуснем по разглеждане на чужди забележителности, да сме поне донякъде запознати с нашите си. Приятно впечатление ми направи, че две млади момчета преди мен искаха да влязат в залите, но ги отказа таксата от 10 лв., която наистина си е сума за доста хора. Надявам се да се върнат, защото разбраха, че всеки четвъртък входният билет е само два лева. Иначе, както е обичайно, в останалите дни за ученици, студенти и пенсионери е наполовина – 5 лв. Семействата с деца да не се плашат, деца до 12 г. влизат безплатно, а освен тях и посетители с физически увреждания, ученици и студенти от художествените училища, служители на музеи и галерии, журналисти, членове на СБХ, ICOM, ICOMOS, AIAP, AICA. 

   Днес, петък, в Сливен започват проявите, посветени на 153 години от подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и 184 години от рождението на Васил Левски.

   В зала „Сливен“ тази вечер от 18 ч. ще бъде представена постановката „Има един народ: „Легенда за Хаджията“ по текст на Соня Келеведжиева и в изпълнение на театър „Класика“ при ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“. Входът е свободен!

   На 18 юли, неделя, от 9 до 22 ч., родната къща на Хаджи Димитър ще бъде отворена безплатно за посетители. От 18 до 22 ч. на входа ѝ ще има почетен караул с факли, с участници от Регионалния  клуб „Хаджи Димитър“ при Национално дружество „Традиция“.

   Годишнината от рождението на Васил Левски се отбелязва на същия ден, 18 юли. От 20:30 ч. на едноименния площад в Сливен ще се състоят възпомeнателна церемония и ритуал по поднасяне на венци и цветя пред паметника на Апостола.

    Това, което трябваше отдавна да се случи, е факт – къщата-музей „Сливенски бит XIX – XX век“ е сред одобрените обекти за присъединяване към Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта".

   Нека припомним, че първата етнографска експозиция тук е открита през 1963 г. По-късно тя се разширява и във втората от двете къщи, строени от търговеца на аби и шаяци дядо Бою, известни като Арнауткината и къщата на Паткоолу. През 2009 г. експозицията е обновена. Нейни автори са Димка Илиева и д-р Владимир Демирев.