Норайр Арам Нурикян е бивш състезател по вдигане на тежести, треньор, двукратен олимпийски шампион. Роден е на 26 юли 1948 г. в Сливен. Учи в Техникума по текстил в родния си град и първоначално тренира баскетбол. За щангите е открит от Иван Абаджиев (1965). Студент във ВИФ (1967) и състезател на ДФС „Академик“ (София) в категория до 60 кг.

   Нурикян печели първия олимпийски медал за българските щанги на летните олимпийски игри в Мюнхен (1972), когато става шампион. От 1975 г. се състезава в категория до 56 кг и печели втора олимпийска титла на летните олимпийски игри в Монреал (1976). Той е единственият български щангист с две олимпийски титли. В същите години и градове (Мюнхен и Монреал) става световен шампион, а в Берлин през 1976-а – и европейски шампион. Притежател е на 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови медала, на четири световни рекорда за мъже, както и на стотици други в отделните движения и възрастови групи.

   След прекратяването на спортната си кариера е помощник-треньор (1976) и старши треньор на националния отбор на България (1989-1993). Като треньор Нурикян има 4 медала (1 златен, 2 сребърни и 1 бронзов) от олимпиадата в Барселона през 1992-ра. Генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004). Вицепрезидент на Международната федерация по вдигане на тежести (2001-2005).

   Норайр Нурикян е носител на званието „Герой на социалистическия труд“ и на ордените „Георги Димитров“ и „Стара планина“ I степен (2008) за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта. Заслужил майстор на спорта и заслужил треньор, той е и почетен гражданин на Сливен. През 1994 година е приет в Залата на славата на Международната федерация по вдигане на тежести.

   Прочутият ни съгражданин-спортист се оказва човек, с когото се говори леко и приятно. При него няма следи от звездомания, напротив, има голяма доза самоирония и чувство за хумор, насочен най-често пак към него самия. Все още  е такъв жив и нетърпелив, какъвто го описват съотборниците му от времето на активна състезателна дейност. Обиколил света, Норайр Нурикян е останал и сливналия повече, отколкото мнозина от живеещите днес в града.

   – Г-н Нурикян, определят Ви като „железен“ човек. Доколкото съм чела, в рода Ви има и други силни хора – баща Ви например...

   – Какво значи силен човек – баща ми беше дребен на ръст като мен, беше хлебар, работеше цял ден, не е спортувал... Но беше силен, да, защото си спомням, че като правехме къщата в Сливен, аз, който вече бях спортист, като носех тухли с количката, се изморявах след втория-третия курс, а той си работеше равномерно, без да спира. Беше свикнал на физически труд.

   – В кой квартал беше къщата Ви?

   – Близо до центъра, към улица „Раковска“.

   – Арменците са известни с това, че са по „тънките“ занаяти – занимават се с култура, изкуство, часовникарство, златарство – Вие май сте изключение...

   – Ха-ха – има още един герой на труда, миньор от Перник... Въпреки вица, че арменец миньор няма... Запознахме се с него навремето на една сбирка по арменска линия... А иначе спортисти в България има и други от арменския етнос.

   – Разказваха ли се в семейството Ви интересни истории за Вашите предци? Кои от тях са най-интересните личности? Кога и как са дошли в България?