Паневритмия на фона на изтърбушената някогашна административно-стопанска сграда в центъра на Коньово, в атмосферата на циганските кражби и сред запуснатите къщи... Не, не съм черногледа и харесвам всичко красиво, като новопостроения комплекс в памет на дядо Влайчо в родното му новозагорско село. Но съм скептична, че вложените 600 000 лева ще накарат селото да живне и ще подобрят живота на жителите му.  

  С изтичането на едномесечния срок, дойде и решението на съдията от Сливенския административен съд Слав Бакалов по делото на фермерката Ани Петрова от Болярово. Бакалов, който е и председател на съдебната институция, отхвърля жалбата на Петрова срещу заповедта на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за заличаването на фермата ѝ и принудително избиване на животните. Последното заседание на съда беше на 8 юли: http://baraban.bg/index.php/institutzii/1964-ana-chinovnitzite-i-sadat
    Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.  

  Утре, 10 август, от 11 ч. в Сливен ще се състои възпоменание по повод 116 години от гибелта на племеника на Хаджи Димитър – Кръстьо Асенов. Организатор на събитието е Регионалния клуб „Хаджи Димитър” към Национално дружество „Традиция“. Пред паметната плоча на воеводата на площад „Ал. Стамболийски“ ще бъдат поднесени венци и цветя на признателност и ще бъде строен почетен караул. Ще бъде отслужена панихида.

   Може да изглеждат маломерни на фона на Западноевропейските, но това всъщност са по-добре запазените автентичните останки от Българското средновековие, а не ония – надстроените и новопостроените крепости. Макар че са използвани и за жилища, тези защитени къщи-кули са по-близо до т.н. донжон (кула вътре в замък, крепост или манастир, служеща за последната защитна позиция, в която може да се оттеглят защитниците на съответната сградна инфраструктура, според Уикипедия). В България най-много запазени къщи-кули има като че ли в самите селища, построени от хората с възможности (християни, мюсюлмани или помюсюлманчени християни), за защита от кърджалии и други издеватели над стопаните, но често приютявали и околно население. Има такива и в манастири – най-известната разбира се, е Хрельовата кула в Рилския манастир( ХIV в.). Има и в крепости, като най-запазена май е в крепостта Цепина (ХII – XIV в.). Но наистина най-много са в самите поселища. Ето двете къщи-кули във Враца:

Куртпашовата кула

   Сега тя е в западната част на централния пощад „Христо Ботев“ и е част от Регионалния исторически музей. Тази жилищно-отбранителна кула е строена през XVI или XVII век с почти квадратна форма (5,80/6,00 м) от дялан и от ломен камък. Висока е 10,40 м и има подземен, приземен и два жилищни етажа с камина за отопление и водопровод. Отворена е за посещение всеки ден от 9.30 до 18 ч.