Когато през 2000 г. тракийският храм под Четиньова могила до Старосел стана известен на широката общественост, кой ли не го посети - то президенти, то министри, учени. Чужденците отделно. Както отбелязва откривателят му, д-р Георги Китов, всички цъкат, чудят се и викат „Т`ва просто не е истина!”.

   Е, истина е и тази истина очевидно не е в Гърция, Италия или Турция, а си е в България – вижда се отдалеч. Летви, ламарини и не особено угледни подпори загрозяват величествения подход към храма. Истина е също, че това е един от най-социализираните ни тракийски паметници. В активния туристически сезон на малкия паркинг в подножието на могилата се събират по няколко автобуса. Кметство Старосел къса билетчета по 3 лв. на възрастни и по лев за деца и най-възрастни, екскурзовод въвежда непосветените в тракийските потайности. Според кмета на селото Иван Жутев, от откриването на храма годишно оттам минават около 100 хиляди туристи. Всички са доволни.

   През 2000 г. Китов и членовете на експедицията му ТЕМП водят борба архитектурното съоръжение да бъде покрито и предпазено поне отчасти от атмосферните влияния, а и от хорската безотговорност. След като Националният институт за паметници на културата (НИПК) утвърждава някакъв проект и след характерното увъртане с парите, министерството на културата в крайна сметка дава нещо, екипът на експедицията прави нужното временната постройка да бъде готова за месец и паметникът да посрещне зимата отчасти защитен. Приемателната комисия от НИПК се произнесла, че тази постройка няма да издържи повече от два-три месеца. „Както е известно, най-постоянните неща са „временните”, заключава откривателят Китов през 2007 г. („Могили, храмове, гробници – записки на един „могилар”, С., 2008) Сега сме 2010 г. и никой вече не се сеща, че временната постройка е временна. Иначе медиите, обикновено лятно време, когато парламентът е в почивка, за пореден път издрънчават новината за гигантския проект, чрез който ще извадим Севтополис от язовир „Копринка” и ще смаем света. Къде по-реалистично и евтино е да покажем в пълния му блясък това, което хората посещават, вместо да срамим траките, ограждайки храма им като кокошарник. Ако в НИПК, Министерството на културата или някъде другаде имат дори и бегла представа как да стане, да кажат. Защото според кметството в Хисар, те вече имали готов прокт за електрификация ... Така де, да не се окажем пред свършен факт. Още повече, че според други проекти, този храм ще става част от така наречен Свещен път, свързващ няколкото тракийски храма край Старосел. Освен стила на храмовете, все пак трябва да покажем и стил на социализирането им...

    Храмът в Четиньова могила и разположената наблизо тракийска владетелска   резиденция под връх Кози грамади са построени от одриския цар Аматок II (359-351 пр.  Хр.), е последното твърдение на археолозите, според резултати от взетите през 2009 г. проби.

   След като в сливенски новинарски сайтове се появи информация, че има заведено следствено дело срещу кмета на общината, от Окръжна прокуратура – Сливен разпространиха съобщение, което потвърждава писаното. С постановление на окръжната прокуратура от 01.04.2010 г. е образувано досъдебно производство срещу Йордан Лечков. Производството се води за престъпление по чл. 219 ал.3, във връзка с ал.1 от Наказателния кодекс, за това, че за периода август 2008 г. - февруари 2010 г. в гр. Сливен, в качеството му на длъжностно лице - кмет на Община Сливен, умишлено не положил достатъчно грижи за управлението на повереното му имущество и от това е последвала значителна щета за общината. Разследването се води и за престъпление по служба, с правна квалификация по чл. 282 ал.1 от НК. 

По делото е възложено разследване за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, съобщават от прокуратурата.                          

   Макар че информацията по случая е оскъдна и от прокуратурата отказват подробности, предположенията са, че проверката е за незаконосъобразни действия на кмета Йордан Лечков при отдаване на различни фирми правото да ползват терени и сгради на територията на т.нар. парашутен полк в Сливен, който преди време премина в собственост от министерството на отбраната към общината. Още с избухването на конфликта между Йордан Лечков и общинския съветник и управител на фирма „Хидросистеми” Радостин Русев, във връзка с изпълняваните от фирмата ремонти по водния цикъл в града, Русев и други общински съветници, както и шефове на изгонени от същата база фирми се заканиха да сезират съда за действията на кмета. Според тях, близки на Лечков фирми ползват на територията складове без сключени договори и без да плащат наем. Бази на територията ползват ЛТД „България”, „Лукском”, „Топстрой декор”, „Промишлено газоснабдяване” и др. Според обвинителите, само една от фирмите евентуално има договор, останалите имат устна договорка с кмета.

   Самият Йордан Лечков заяви, че не може да има никакъв коментар във връзка с новината от прокуратурата, защото той лично няма никакво известие за започналите нейни действия. „Този, който е внесъл сигнала, сигурно знае за какво става дума. Прокурорът Пламен Стефанов обикновено е инициатор на такива проверки”, визира той временно изпълняващия длъжността окръжен прокурор. Йордан Лечков допълни, че за него това е само поредната от проверките, които се извършват по дейността му от 7 години насам.

   Стефан Панаретов, първият български дипломат в САЩ

    Стефан Панаретов Хаджиилиев е български дипломат, действителен член на Българска академия на науките, работил през голяма част от живота си за  изграждането на добри отношения между България и Съединените щати.              Роден е в град Сливен през 1853 година. Като възпитаник на Робърт колеж в Цариград, той е и негов дългогодишен преподавател по български език. Избран е за действителен член на Българската академия на науките. Става първият посланик на България в САЩ – от 1914 г. -  и е такъв в продължение на 11 години. Има лична заслуга в установяване на отлични двустранни отношения, съдействали за защитата на важни български национални интереси. Като член на българската делегация взема участие в Парижката мирна конференция през 1919 г., а през 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.

   Заедно със съпругата си Лидия Гейл, Панаретов завещава значителни суми на Българската академия на науките и Американския колеж в София.

   Стефан Панаретов е един от българите, свързани с протестантското движение, допринесло твърде много за увърждаването на бъгарската нация. Ето с какво, според www.Protestantstvo.com:

·        допринася за изготвянето на нов български превод на Библията;

·        въвежда модерни методи на образование и изграждане на национална образователна структура;

·        изгражда мрежа от мисионерски станции;

·        предлага религиозна алтернатива и духовност, базирана на пуританските принципи на вярата;

·        катализира движението за независима Българска църква;

·        организира първите български евангелски църкви;

·        обучава български протестантски свещеници;

·        изгражда българо-американски взаимоотношения;

·        участва в освободителното движение на България;

·        обучава първото поколение български държавници.

   Анна-Мария Борисова е новият министър на здравеопазването, след оставката на Божидар Нанев, обвинен за сключване на неизгодни сделки за закупуване на лекарства.  За назначението съобщи премиерът Бойко Борисов след заседание на правителството. Според него, първата задача на здравния министър е да спре течовете в здравната система, а Анна-Мария Борисова има компетенцията и волята да реализира това.

   Проф. Анна-Мария Борисова е ендокринолог. Завършила е медицина в Медицинска академия в София през 1974 г. Работи като интернист в Окръжна болница - Ловеч. През 1980 година е придобила специалност по вътрешни болести, а през 1982 г. - втора специалност по ендокринология. От 1987 г. е  доктор по медицина, от 2005 г. е доктор на медицинските науки. През 2006 г. става професор и началник на Клиника по тиреоидни и метаболитни костни заболявания, Клиничен център по ендокринология, Медицински университет, София. Има участия в над 10 клинични проучвания (в 7 от тях като Главен изследовател). Председател е на Българското дружество по ендокринология и Българската лига за профилактика на остеопорозата.