Българските граждани или фирми, които получават консултантска, рекламна, експертна, инженерна и друга услуга от лице от държава от Европейския съюз /ЕС/ са длъжни да са регистрирани по Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ от началото на тази година. На практика това значи, че ако например земеделски производител си купи машина и плати допълнително за усъвършенстването й на инженер от ЕС, българинът ще бъде задължен да се регистрира по ЗДДС, съобщиха от Нацоналната агенция по приходине /НАП/. Такива са изискванията на европейското законодателство, които бяха записани и в българския Закон за данък върху добавената стойност.

Въпросната промяна регламентира задължителна регистрация по ЗДДС на лица, които получават услуги от държава от ЕС, с място на изпълнение в България, за които се прилага механизмът за самоначисляване на ДДС от получателя, независимо от достигнатия оборот. Същото важи и за българските граждани и фирми, които предоставят услуги в държава-членка на ЕС.

   Регистрацията по ЗДДС трябва да се направи минимум 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем. Това означава, че регистрацията трябва да стане една седмица преди датата на авансовото плащане или датата, на която се заплаща услугата. В тези случаи НАП е длъжна да регистрира гражданите и фирмите в тридневен срок.

   Регистрираните на това основание доставчици подават задължително и VIES-декларация (декларация, в която се описват осъществените вътреобщностни доставки на услуги за съответния период). По този начин българската и европейската приходна администрация ще могат да съпоставят информацията за това дали е платен дължимият ДДС по този вид сделки. В тези случаи ДДС се дължи в държавата, в която е регистриран получателят на услугата.

   Лицата, регистрирани по този специален режим, няма да имат право на данъчен кредит за платения ДДС или да начисляват ДДС за своите доставки.

от сайта www.pr-lamezon.com

  През тази година ще бъде проектиран подземния паркинг под площад „Хаджи Димитър", ще бъдат готови и проектите за кръгови движения в Сливен. Трябва да започне работата по проекта за площад пред сградата на общината. В момента се подготвя общински проект за кандидатстване по оперативна програма „Градска среда", с който да се осигурят средства за благоустройствени дейности. Подготвя се и проект по оперативна програма за отводняване и канализация на квартал „Речица". (Там са нужни около 40 млн. лв.) Всичко това и още много неща, заяви като намерение кметът на Сливен Йордан Лечков. Той допълва, че е възможно част от проектите да бъдат реализирани от частни фирми, ако общината няма пари за дейностите. Добър вариант е и създаването на публично-частни партньорства, както и отдаването на обекти на концесия, смята сливенският кмет. Всичко това е похвално. Все пак е добре, когато се захващат всички тези неща и кмет, и общински чиновници, и граждани, да имат пред очи и мненията на сливенци от града и извън него, събрани в група, наречена „Спрете „Сливенският император!” в социалната мрежа Facebook. Мненията можете да видите тук.

Дано освен лидерите, си заприличат и българският и германският народ

    Докато Бойко Борисов и Ангела Меркел се прегръщат, „главният секретар на Министерския съвет на Република България Росен Желязков и доктор Петер Амон, който е държавен секретар във Външно министерство на Република Германия, подписаха междуправителствена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото. Това стана по време на официалното посещение на министър-председателят Бойко Борисов и водената от него правителствена делегация във Федерална република Германия, по покана на канцлер Ангела Меркел”, гласи съобщението от пресцентъра на българския министерски съвет. С новия документ се отменя действащата досега Спогодба от 1987 г. и се отразяват всички промени в данъчната политика на България от 1988 г. досега. Спогодбата е съобразена с всички директиви на Европейския съюз в данъчната сфера.

Иван Хаджийски, най-големият българолог

Китайското проклятие – „Да живееш в интересно време” – май е споходило доста български поколения. Иван Хаджийски е човекът, който засега най-пълно отразява и обяснява едновременното съжителство на различни епохи в едно общество, в един град, в една махала, в един дом и едно семейство дори.  Както е било по негово време, както e и днес. Именно затова избрахме да разговаряме с него.  

Г-н Хаджийски, проф. Петър-Емил Митев Ви нарича „най-големия българолог”. Но фактът, че сте умрял преди повече от 65 години, навежда ли Ви на мисълта, че Вашите изводи за българската народопсихология вече може и да не са валидни?

   - Една Оптимистична теория за нашия народ днес може да има обществено значение само доколкото е научна. Днес не може да се буди национално и социално въодушевление с наивни идеализации на българския народ, каквито правеха историята от 1762 година (Паисиевата – б.а.) и писанията на Раковски... Най-сетне, за да бъде убедителна, тази оптимистична теория не трябва да се прави сляпа пред фактите, които дават материали за песимистични заключения. Напротив, заставайки с лице срещу тях, тя трябва в техния разбор да изкове своята несъмненост.

Какви са тези факти?

   - Макар и с неохота, трябва да кажем: Вярно е, че поради неопитност, а понякога и поради недобросъвестност, местното ни производство в някои отношения отстъпва на европейското. Вярно е, че докато широката маса у нас има правилно политическо отношение към частната собственост, в личната си практика спрямо чуждото ние имаме осъдителни навици. Ние не можем да се похвалим с особена социална дисциплина. Държавната вещ у нас е тази, която може да се обсеби без всяко гризене на съвестта. Такова отношение имаме въобще към имуществата на юридическите личности (общини, дружества), чието безнаказано „докопване” е чисто и просто геройство. Колко души гледат на държавата само като на институт, чрез който косвено се богатее, а не като на пряк извор на забогатяване? Съществуват ли у нас примери на нравствено линчуване обсебителите на обществени средства? Колко пъти е прилаган законът за преследване незаконно забогателите чиновници, гласуван още през 1895 г.? Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането й на власт е създала този опасен прецедент?