Юлия Фабени и Йозеф Шаркани за Виктор Вазарели

    Изложба на родения в Унгария известен художник Виктор Вазарели (1906‑1997), е експонирана в Сливен. Тя е в рамките на културното сътрудничество между Сливен и Печ, който град тази година е един от трите, обявени за Европейска столица на културата. В побратимения с него още в социалистическо време Сливен, са показани 57 платна, които са от личната колекция на автора и се съхраняват в музея в Печ, родния град на художника.

   За откриването на изложбата в сливенската галерия „Сирак Скитник” имаше многобройна унгарска делегация. Двама от гостите - Юлия Фабени, директор на управлението на музеите в област Бараня и кураторът на изложбата Йозеф Шаркани, разказват за творчеството на Виктор Вазарели и неговото място в развитието на унгарската и на световната култура.

Юлия Фабени: Виктор Вазарели е емблематична фигура за Печ. Изумителният шанс сливенци да видят изложбата първи е, че сградата, в която тя се помещава, се ремонтира и има възможност тази сбирка да бъде откъсната за толкова време. В съзнанието на хората, които се занимават с изобразително изкуство, Вазарели присъства като майстор на оп-арта. Сега, 40 години след създаването му, говорим за това течение в изкуството като за един от основните камъни, върху които се изгради дигиталното изкуство. Смятаме, че това мощно дигитализиране на съзнанието в началото на ХХІ век, е най-подходящия момент да се върнем към Вазарели, за да продължим оттам, откъдето той е спрял.

Йозеф Шаркани: Вазарели е роден през 1906 г., а музеят му в Печ е открит 70 години по-късно. В нашата сбирка имаме 400 негови творби, които представляват ценност и поради факта, че художникът ги е подбрал лично, за да ги подари на родния си град. Те представят цялото негово творчество към момента на предаването им. Вазарели се е старал да представи всичките стилове, през които е минал, като от всеки стил да има по нещо, което не само да го представя, но и да бъде стойностно, от негова гледна точка. Затова и нашата сбирка има такава уникална стойност. Мога да твърдя, че тя е световно уникална, няма друга подобна. Един от най-стойностните елементи в изложбата, показана в Сливен, са зебрите, които са създадени през 30-те години на миналия век, резултат на повлияването на автора от пребиваването му в група Баухаус. От първоначалната творба са създадени килими и тук е донесен един килим от серията „Зебри”.

Юлия Фабени: За Вазарели трябва да се знае, че неговото творчество е повлияло както модните тенденции в облеклото, създаването на новите десени в платовете, така и създаването на новите декоративни архитектурни концепции на т.н. цветни градове. И въпреки това, той си остава художник. Препоръчвам ви да видите изложбата и ще разберете за какво говоря.

   Изложба на родения в Унгария известен художник Виктор Вазарели (1906‑1997), се открива днес в Сливен. Тя е в рамките на културното сътрудничество между Сливен и Печ, който град тази година е един от трите, обявени за Европейска столица на културата. В побратимения с него още в социалистическо време Сливен, ще бъдат показани 57 платна, които са от личната колекция на автора и се съхраняват в музея в Печ, родния град на художника.

   Ако някой не е чувал за Вазарели, нека кажем, че негови произведения са в колекциите на най-големите галерии и музеи в света. Художникът има два музея във Франция и три в Унгария. Минал през кубизма и сюрреализма в Париж, към края на 50‑те – началото на 60-те години той става лидер на оп-арт движението, което се посвещава на изследването на безкрайните комбинации от фигури и цвят. Философското му измерение обсъжда деперсонализацията, стилизацията и натрапчивата повтаряемост на случките в живота на човека. Ако днес работите на Вазарели изглеждат като упражнения на графичен дизайнер, нека се има предвид, че са правени без компютър и за времето си са били нетрадиционни и експериментаторски. Виждали сте ги във всеки гимназиален учебник по психология или логика, да онагледяват оптическите илюзии.

Еротична бронзова игла за коса от тракийско погребение  

   През лятото на 2009 г., по време на редовни археологически проучвания на Попова могила при с.Трапоклово от екип на ТЕМП и Регионалния исторически музей в Сливен, под ръководството на Диана Димитрова, бе открита интересна бронзова игла. Тя представлява бронзова тел, която в единия си край е заострена, а в другия завършва с пластична фигура на фалос. Анатомичните подробности са предадени изключително подробно. Пластиката има и халкичка за окачване. Обща дължина на иглата е 16,3 см., като дължината на острието е 14,8 см., дължината на пластичната фигура на фалос – 3,4 см., диаметъра на фалоса е 0,55 см., диаметъра на халката – 0,6 см., а средния диаметър на иглата – 0,35 см.

   Иглата е погребален дар при погребение, по всичко личи женско, от ІІ в., което ще рече римската епоха в тракийските земи. Експонатът, който се намира в сливенския музей, поставя  въпроса: Какво прави такъв тип накит в погребение на жена? Като отговор допускам няколко тези, които ще се опитам да разгледам.

   Фалическият култ е засвидетелстван от най-дълбока древност. След преминаването на човешките общности от лов и събирачество към уседнал земеделски строй, с отглеждане на растения и добитък, се започва обожествяването на "плодородието", съчетаването на мъжкото с женското начало. Тази матрица се прехвърля върху целия свят - много от явленията и феномените се тълкуват като взаимодействие на "мъжки" и "женски" сили. В традиционното българско общество се смята, че дъждът опложда земята. Дъждът е активното мъжко, проникващо начало, а земята - женското, приемащото. В условия на патриархат, има наличие на "фалоцентризъм" - тоест фалосът символизира най-често силата, живота, структурата, реда. Може да е символ и на победа, късмет, фертилност. Много древни култури, вкл. индийската, месопотамската  и славянската, почитат фалоса под една или друга форма.

   Доста след празника на града, едва днес, кметът Йордан Лечков връчи наградата Почетен гражданин на Сливен на Теодоси Спасов, която придружава присъждането на голямата награда за изкуство и литература „Добри Чинтулов”. Припомняме, че тогава виртуозът-кавалджия не можа да присъства, поради здравословни проблеми. Днешната церемония се състоя по време на заседание на общинския съвет.

Снимка Георги Илиев