Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 35 посетители в сайта
В рамките на програмата на Третите четения посветени на Захари Стоянов, в НЧ „Извор“ в с. Медвен е открита документалната изложба „Следовникът на Захари Стоянов“, посветена на 85 години от рождението на писателя Стефан Чирпанлиев – забележителен публицист, разказвач, литературен критик, театрал, журналист, всеотдаен изследовател на живота и делото на Захари Стоянов. Изложбата съдържа снимки от личния архив на писателя, подарени на РБ „Сава Доброплодни“ при подготовката на библиографското издание за Захари Стоянов, издадено през 1994 г. под съставителството на Ст.Чирпанлиев и Росица Петрова-Василева.
Стефан Чирпанлиев е роден на 18 март 1936 г. в гр. Ямбол. Завършил е строително инженерство във ВИАС - София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитил е докторска дисертация в Института за литература при БАН. Специализирал е театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Член е на СБП, СБЖ и Съюза на учените в България. Дългогодишен творчески секретар и председател на Дружеството на писателите в гр. Ямбол.
Автор е на 28 романа, повести, стихове, произведения за деца и юноши, радиопиеси, критически и публицистични материали, помествани в централния и в местния периодичен печат. Негови творби са превеждани на немски, полски, руски, украински, молдовски, сръбски, турски, френски и други езици.
Свързан родствено със Захари Стоянов, Стефан Чирпанлиев посвещава над 35 години от живота си за изследване на жизнения и творчески път на Летописеца на Априлското въстание. През 1978г. издава повестта „Медвенският размирник“, със сюжет от детството на Джендо /Захари Стоянов/, която претърпява няколко издания и е популярна и днес сред децата и младите читатели.
Големият принос на Стефан Чирпанлиев е осветляването на неизвестни моменти от жизнения и творчески път на Захари Стоянов, както и отстраняване на неточности от неговата биография. С особена научна стойност се отличава монографичният му труд „Захари Стоянов. Биография“, за който получава и докторско звание. Изследването се определя от проф. Ефрем Каранфилов, рецензент на изданието, като „най-хубавата и цялостна биография на Захари Стоянов“.
Не че казвам нещо неизвестно, но това българинът е лошо животно – малко да си насмогне на хала и лъмва да глътне земята. А изглежда доста българи са си насмогнали на хала. Говоря за българите-варвари край един конкретно язовир – Батак, бреговете на който познавам добре и от години. Не толкова брегът откъм Цигов чарк, която местност се превърна в подобие на Слънчев бряг и по тази причина я избягвам, а брегът от противоположната страна – Дъното (т.е. около язовирната стена), която е по-гориста и по-красива. И всяка година се заричам, че няма да идвам повече заради безкрайните огради, които се опънаха покрай боровете и затрудняват достъпа до водата (придружени от табела, че парцелът е частен и строго се забранява минаването през него), и всяка година виждам, че трите общини (Батак, Пещера, Ракитово) се надпреварват да продадат още и още от крайбрежието.
И така, новите собственици почват да ровят земята с тежки машини, за да издигнат поредния билдинг с размерите на средновековен замък, но далеч по-луксозен. Проблемът е, че боровете растат на гъсто и обикновено пречат на размаха. Ако за всяко премахнато дърво следва да се изисква разрешение от общината, работата става сложна. Някои са му намерили цаката. Десетки дървета са посечени отдолу – с каква ли друга цел, освен да изсъхнат. До някои пък е пален огън, за да обгорят, други са и сечени, и горени. Предполагам, че за премахване на изсъхнало дърво разрешение се взема по-лесно, а някои може да паднат и от вятъра.
Още статии ...
Око да види
Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?