Украйна няма задача да бъде по-добра. Ние имаме задача да бъдем адекватни. Адекватността се изразява в действия, съответстващи на обстановката. За това трябва вярно да се оценява обстановката, а оценката не идва от въздуха, тя работи, когато се прави не „изобщо", а в името на постигането на определени цели.

   Т.е. основното ниво, на което е нужна адекватност, е поставянето на цели.

   Либералният подход в политиката привнася много патос в планирането, основано на псевдо-етическо поставяне на въпроса. Типичен пример е „оста на злото“. Това, че в този случай апологетите на „оста на злото“ единствено търгуват с „оста на злото“, масово снабдявайки я със стоки с военно значение, остава зад кулисите на патоса, украсен в крещящи тонове. Поради това, за да се разбере случващото се, трябва да се следи не толкова за събитията и думите, колкото за векторите.

   Векторите са целенасочено зададени направления за развитие, зад които е видна стратегия – ред на постигане на поставените цели. А зад стратегиите могат да се доловят и целите.

   Украйна води същата политика, която води и администрацията на Байдън: много правилни, ярки думи, много обещания, много апели към емоции и етика. За тази неделя е заявена възможна доставка на „далекобойни ракети АТАКАМС“ и пакет военна помощ от САЩ – първият след почти тримесечно критично прекъсване.

   Администрацията на Байдън е вярна на своите стратегии: Войната да не излиза извън пределите на Украйна.

   От това – внимание – пряко следва, че победа на Украйна, а още повече победа на Украйна чрез получаване на превъзхождащ руските възможности пакет военна помощ, не е предвидена.