Еротична бронзова игла за коса от тракийско погребение  

   През лятото на 2009 г., по време на редовни археологически проучвания на Попова могила при с.Трапоклово от екип на ТЕМП и Регионалния исторически музей в Сливен, под ръководството на Диана Димитрова, бе открита интересна бронзова игла. Тя представлява бронзова тел, която в единия си край е заострена, а в другия завършва с пластична фигура на фалос. Анатомичните подробности са предадени изключително подробно. Пластиката има и халкичка за окачване. Обща дължина на иглата е 16,3 см., като дължината на острието е 14,8 см., дължината на пластичната фигура на фалос – 3,4 см., диаметъра на фалоса е 0,55 см., диаметъра на халката – 0,6 см., а средния диаметър на иглата – 0,35 см.

   Иглата е погребален дар при погребение, по всичко личи женско, от ІІ в., което ще рече римската епоха в тракийските земи. Експонатът, който се намира в сливенския музей, поставя  въпроса: Какво прави такъв тип накит в погребение на жена? Като отговор допускам няколко тези, които ще се опитам да разгледам.

   Фалическият култ е засвидетелстван от най-дълбока древност. След преминаването на човешките общности от лов и събирачество към уседнал земеделски строй, с отглеждане на растения и добитък, се започва обожествяването на "плодородието", съчетаването на мъжкото с женското начало. Тази матрица се прехвърля върху целия свят - много от явленията и феномените се тълкуват като взаимодействие на "мъжки" и "женски" сили. В традиционното българско общество се смята, че дъждът опложда земята. Дъждът е активното мъжко, проникващо начало, а земята - женското, приемащото. В условия на патриархат, има наличие на "фалоцентризъм" - тоест фалосът символизира най-често силата, живота, структурата, реда. Може да е символ и на победа, късмет, фертилност. Много древни култури, вкл. индийската, месопотамската  и славянската, почитат фалоса под една или друга форма.