Къде-къде, че накрая към Късак.

   Село като село, само че село в електоралния район на ДПС, което значи спретнато отвсякъде с пари от десетки реализирани проекти – къде европейски, къде – не, с жив електорат, а не като измрелите не само откъм население села в други региони (в нашия случай – Сливенския).

   Селото си има и забележителност (освен великолепната околна природа, де) – водопад. И си го обгрижва. Предполагам вече не по поект са десетките пейки, пънчета, табелки, беседки, детска площадка, че и горска библиотечка с книги. Сигурно и горското им стопанство е допринесло, но още по-сигурно – местните хора, които, о, чудо, нищо не трошат.

   Докато предпазливо ситнехме по стръмната пътека към водопада, ни задминаха две моми-англичанки. Нищо чудно, младост, ще речете. Тъй е, но чудното е, че макар и попреминали свежата възраст, едната от време на време чевръсто се навеждаше не за друго, а за да събира фасове в торбичка. Не че бяха много, все пак Родопа е най-чистата ни планина, но все е минал някой нашенски природозащитник. И с какво да изрази задоволството си, че е на таквоз чудно място, с такъв омаен въздух, ако не с изпухкването на една цигарка.