Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

Мнения

„Път през голямата игра“ – пътят на Димитър Карапчански

 

 

      Димитър Здравков Карапчански (30.04.1947 г. – 06. 03. 2021 г.) – строителен инженер, шахматен треньор и съдия, колекционер на шахматна литература, републикански шампион по кореспондентен шах (1981), по практически шах (1986), олимпийски вицешампион по кореспондентен шах с отбора на България (1976), международен майстор по кореспондентен шах, победител в различни турнири – това и още много неща е нашият съгражданин, напуснал ни преждевременно през миналата година.

 

   „Път през голямата игра“ е книгата, която заедно с него създадохме преди дванайсет години. Той имаше желанието да разкаже за житейския си път,  който, при всичките си криволици, винаги е бил свързан с шахматната игра. Карапчански беше със запазено място в шахматната общност на България, известен и на многобройни шахматисти по света. В общия ни труд неговата работа бе да си спомня, да разказва, понякога да сверява спомените с вече документираното, а моята – да насочвам и записвам разказа, да добавя някои бележки. Към интервютата притурих впечатленията на приятели и специалисти – не толкова за човека, колкото за шахматиста Димитър Карапчански, такъв, какъвто са го видели в отделни моменти на неговата спортна биография. А той самият добави нещо ценно за млади и по-възрастни – съвети към начинаещите любители на древната игра. Така, струва ми се, книгата придобива истинската си стойност и предназначение – да служи не само като пример за последователно преследвана и достигната цел, но и като напътствие. С това, надявам се, да е изпълнен поне отчасти и първоначалният замисъл на моя събеседник. За себе си отчитам удоволствието от интересните разговори и не без доза самоласкателство – приносът те да придобият формата на завършен продукт.

Посещения: 370

Бисер Киров – 80 години от рождението му

    На 4 септември тази година се навършват 80 години от рождението на Бисер Киров. За съжаление, той вече почти 6 години не е сред нас. Но нека  си спомним за блестящия творец, талантлив певец с неповторим глас и обаяние, композитор, общественик, голям патриот, посланик на добра воля. Той разнасяше славата за България, българската песен, българската култура и духовност по целия свят. Публиката го обичаше и горещо го аплодираше. Той имаше много приятели на всички континенти.  Особено обичан и уважаван беше Бисер Киров в Русия.

   В памет на големия артист и човек една от руските телевизии създаде документален филм за Бисер Киров с участието на негови приятели и почитатели сред които такива изтъкнати имена като Александра Пахмутова, народна артистка на СССР, Максим Дунаевский, народен артист на РФ, Лев Лещенко, народен артист на РСФСР, Владимир  Винокур, народнен артист на РСФСР и много други. Този филм ще бъде излъчен в Русия в деня на неговия рожден ден 4 септември. С този филм ще се открие и VI Международен руски кинофестивал /МРКФ/ на 19 септември 2022 г.

   Пълната версия на филма /42 мин./ е достъпна на следния линк:

https://disk.yandex.ru/i/T1223OUC1mW4VA 

Посещения: 247

Неделен гост: Златко Енев

Йордан Радичков в светлината на националния ни характер

   Темата, такова е дифузното ми усещане, е далеч по-сложна и обхватна, отколкото вероятно съм в състояние да си представя, така че ще се опитам да бъда пределно кратък, рискувайки заедно с това да изглеждам голословен. Ако не се безпокоях от позьорство, бих се опитал да напиша по-дълъг текст. Но се безпокоя, факт. Така че ще си остана при заявлението. Това е всичко, на което съм способен, поне за момента.

   И така: за мен Радичков е един от най-ясните примери за безсилието на нашата интелигенция, не само по живково време. И това не защото не може да пише или защото не е майстор – напротив, той е един от малкото истински майстори в нашата литература – а просто защото му липсват средствата, плюс концептуалната способност за бунт, интелектуален или не. До момента, в който е „съгласен“, той е в състояние да произвежда чудесна, естествена, жива и блестяща проза. Проблемите започват там, където той престане да бъде „съгласен“. Несъгласието тук, на Балканите, тоест в бивша Византия, винаги е притежавало една особена дифузност, размитост, мътност и липса на понятийна яснота. Несъгласието е мърморене – мрачно, сърдито, неразбираемо мърморене. Тук при нас несъгласието е богомилство, несъгласието е исихазъм. Все още.

Посещения: 2649

Подкатегории

baraban.bg ©

Top Desktop version