Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 28 посетители в сайта
Мнения
Новите сортове български праскови, създадени в Института по овощарство в Пловдив, бяха представени на семинара за производители, който се провежда по време на празника „Златна праскова” в сливенското село Гавраилово. Това са пет сорта десертни праскови – „Филина”, „Флавия”, „Пълдин”, „Ласкава” и „Евмолпия”, за които институтът вече има сертификат от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). Създаден е и първият български сорт нектарини – „Гергана”. Това съобщи директорът на института доц. д-р Аргир Живондов. Той посочи като особено подходящи за нашите земеделци сортовете „Ласкава” и „Евмолпия”, устойчиви на болестите „брашнеста мана” и „къдравост”, за които са необходими много по-малко препарати. Това означава освен по-евтина, също и по-чиста продукция. Някои от новите български сортове са с по-добри качества от приетия световен стандарт, но българските овощари слабо ги познават и продължават да залагат на сортове отпреди 20-30 години, смятат специалистите.
В 60-годишната история на института, са създадени 45 сорта български праскови, сред които и някои от най-известните досега – Юлска едра, Петричка, Пловдив 2 и др. Фиданки от новите по-перспективни сортове ще могат да се закупуват от следващата година.
Празникът „Златна праскова” се провежда за девети пореден път в сливенското село Гавраилово. И тази година организаторите поставят акцента върху семинара за производители. Освен с нови сортове, те се запознават с основните болести по насажденията и борбата с тях, с новите технологични моменти и иновативни технологии, както и с възможностите за подпомагане от страна на държавата и европейските фондове. Лекторите са освен от Института по овощарство, от Аграрния университет в Пловдив, от ГД „Съвети в земеделието - НССЗ", Агробиоинститут – София.
Ръководителят на разкопките в Сливенско Диана Димитрова от Археологическия институт с музей при БАН, председател на сдружение ТЕМП и директорът на Регионалния исторически музей Георги Кюпчуков
Историческият музей в Сливен сключи договори с Археологическия институт с музей към БАН, а също и с Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), за продължаване проучването на тракийското наследство в Сливенския край, съобщи неговият директор Георги Кюпчуков. Община Сливен осигури 60 000 лв. за разкопки. Това дава възможност да продължи проучването на тракийски могили в Долината на тракийските царе, която, оказа се, обхваща по-голям ареал, като продължава от Казанлък до големия завой на р. Тунджа в Ямболско - теза, формулирана и доказана от основателя на експедиция ТЕМП д-р Георги Китов. Екипът започва проучването на т.н. Крастава могила до сливенското село Драгоданово, където преди две години е засякъл иманярска яма, от която очевидно е извадена колесница. Ръководител на разкопките е Диана Димитрова от Археологическия институт към БАН.
Регионалният исторически музей работи съвместно с експедиция ТЕМП на територията на община Сливен от 2007 г. насам. До момента са открити три царски погребения и още десетки други, от времето между класическата тракийска епоха и на римското присъствие в Тракия, с десетки уникални предмети от бита на тракийските аристократи – няколко ритона от различен материал, златна маска, пръстени, златен нагръдник, много луксозни съдове. Според договора, всички открити предмети остават собственост на сливенския музей.
Правителството прие постановление за преобразуване на държавни културни институти. С изпълнение на заложеното в документа започва реформата в системата на сценичните изкуства, чиято цел е да се постигне оптимален тонус на културните институти, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет.
Концепцията, предложена от Министерството на културата, предвижда Новият драматичен театър „Сълза и смях” да се преобразува чрез вливане в Народния театър „Иван Вазов”; Държавният музикално драматичен театър „Кадрие Лятифова”, Кърджали – чрез вливане в Драматично-кукления театър „Димитър Димов” – Кърджали; ДМДТ „Назъм Хикмет”, Разград – в Драматичния театър „Антон Страшимиров”, Разград; Родопският драматичен театър „Николай Хайтов”, Смолян – в ДТ „Н. Масалитинов” – Пловдив.
Три филхармонии – в Шумен, Враца и Видин, ще се преобразуват в симфониети, а оперно-филхармоничните дружества в Русе, Бургас и Пловдив стават държавни опери. ОФД – Варна и ДТ „Стоян Бъчваров” в града се обединяват в Театрално-музикален продуцентски център, а ДМТ „Ст. Македонски” и балет „Арабеск” – в Държавен музикален и балетен център – София.
ДКТ „Сава Доброплодни” в Силистра ще бъде преобразуван чрез разделянето му на драматичен и на куклен театри.
Още статии ...
Подкатегории
-
Общество
- Брой статии:
- 222
-
Бизнес
- Брой статии:
- 107
-
Култура
- Брой статии:
- 252
-
Имена
- Брой статии:
- 225
-
Маршрути
- Брой статии:
- 170
-
Институции
- Брой статии:
- 305
-
Невчесана хроника
- Брой статии:
- 1

Око да види

Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?