Проф. д-р Георги Лозанов, с шансовете, които ни дава

    В последните дни Сливен беше домакин на конференция по сугестопедия. По-образованите българи са чували за сугестология и ако ги накараш да обяснят що за наука е тя, повечето се сещат за професор Лозанов и кой знае защо, по индукция, с името му изкача и т.н. „сънна метода” – мечтата на всеки ученик. Няма как, и аз съм чувала обяснения как учиш английски докато спиш, от грамофонната плоча или магнетофонната лента, която се върти до главата ти (аудиотехниката по времето, когато Георги Лозанов е обосновал метода си).

   Сугестопедията е приложение на сугестологията в педагогиката, за обучение по нетравмиращ начин, чрез сугестия (внушение) – това вероятно е най-простото определение, което сега човек може да си състави, сърфирайки из Интернет. Методът наистина съществува, създаден през 60-те години на ХХ век от българския лекар Георги Лозанов. И не само това, той получава – тогава - признание в България (няма как, след като е признат в Съветския съюз). Но най-широко разпространение методиката получава в САЩ. През 1978 г. тя е призната официално от ЮНЕСКО и препоръчана за прилагане. Точно оттам, може би, идва и злощастието за науката, метода и техния автор в България. След посещението на представителите на ЮНЕСКО, проф. Лозанов е поставен и държан под домашен арест почти десет години - до 1989-та.

   „Според сугестопедичната теория съществува ограничаваща социално и исторически изградена норма за нивото на човешката памет, бързината на автоматизирането и за „ мъката” от ученето. Ето защо една от най-важните задачи на сугестопедията е в значителна степен да освободи (да десугестира) обучаващите се от тази обществена сугестивна норма. Сугестопедията освобождава и стимулира не само паметта, а цялата личност – интересите, възприятията, интелектуалната активност, мотивацията, креативността; смекчава агресивните тенденции в характера, като оказва благоприятен психохигиенен, психопрофилактичен и психотерапевтичен ефект.” (Уикипедиа)

   Интересно наистина, защо в страна като България, където една четвърт от населението понастоящем е неграмотно (със сигурност, независимо какви са официалните данни), никой не се хваща за сугестопедията -  българския принос в съвременната педагогика. Захванал се е отново, вече 84-годишният професор Лозанов. След десетгодишно прекъсване, чрез учредената наскоро фондация „Проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева”,  сугестопедичната система за чуждоезиково обучение и за обучение в четене, отново се практикува в малки групи в няколко български града. Един от тях е Сливен. „Сугестологията е наука за внушението, а сугестопедията е методика за обучение чрез внушение”, обяснява проф. Лозанов. Това явно е нещо съвсем различно от „набиването на обръчи” в понастоящем прилаганата обучителна система. По тази причина и средата, в която се осъществява обучението чрез сугестопедия, е твърде различна от познатата ни училищна среда. Малко са и преподавателите, защото те трябва да са минали специалния курс за усвояване на методиката при лицензиран преподавател.

   „Нашият мозък е заключен, така да се каже… При езиковото обучение по сугестопедичната метода резултатите идват три-четири пъти по-бързо, при четенето – пет до десет пъти. Всичко това може да звучи бомбастично, но то е изпробвано”, казва самият проф. Лозанов. Ето какво още разказва той:

   Разследването по делото срещу кмета на Сливен Йордан Лечков се удължава с шест месеца, съобщи говорителят на сливенската окръжна прокуратура, прокурор Виолета Калайджиева. Искането за удължаване е направено от наблюдаващия делото прокурор Пламен Стефанов, който в момента изпълнява и длъжността окръжен прокурор. Разрешението е дадено от Апелативната прокуратура в Бургас. Съображенията за удължаване са, че след установени в хода на следствието нови факти и обстоятелства, е възникнала и потребност от събиране на допълнителни доказателства.  

   Това е второто удължаване на срока на производство по следственото дело срещу Йордан Лечков, което се води за престъпление по чл.219 ал. 3, във връзка с ал.1 от НК за това, че за периода август 2008 г. - февруари 2010 г. в качеството му на длъжностно лице умишлено не е положил достатъчно грижи за управлението на поверенето му имущество и от това е последвала значителна щета за община Сливен. Разследването се води и за престъпление по служба.