Когато през 2000 г. тракийският храм под Четиньова могила до Старосел стана известен на широката общественост, кой ли не го посети - то президенти, то министри, учени. Чужденците отделно. Както отбелязва откривателят му, д-р Георги Китов, всички цъкат, чудят се и викат „Т`ва просто не е истина!”.

   Е, истина е и тази истина очевидно не е в Гърция, Италия или Турция, а си е в България – вижда се отдалеч. Летви, ламарини и не особено угледни подпори загрозяват величествения подход към храма. Истина е също, че това е един от най-социализираните ни тракийски паметници. В активния туристически сезон на малкия паркинг в подножието на могилата се събират по няколко автобуса. Кметство Старосел къса билетчета по 3 лв. на възрастни и по лев за деца и най-възрастни, екскурзовод въвежда непосветените в тракийските потайности. Според кмета на селото Иван Жутев, от откриването на храма годишно оттам минават около 100 хиляди туристи. Всички са доволни.

   През 2000 г. Китов и членовете на експедицията му ТЕМП водят борба архитектурното съоръжение да бъде покрито и предпазено поне отчасти от атмосферните влияния, а и от хорската безотговорност. След като Националният институт за паметници на културата (НИПК) утвърждава някакъв проект и след характерното увъртане с парите, министерството на културата в крайна сметка дава нещо, екипът на експедицията прави нужното временната постройка да бъде готова за месец и паметникът да посрещне зимата отчасти защитен. Приемателната комисия от НИПК се произнесла, че тази постройка няма да издържи повече от два-три месеца. „Както е известно, най-постоянните неща са „временните”, заключава откривателят Китов през 2007 г. („Могили, храмове, гробници – записки на един „могилар”, С., 2008) Сега сме 2010 г. и никой вече не се сеща, че временната постройка е временна. Иначе медиите, обикновено лятно време, когато парламентът е в почивка, за пореден път издрънчават новината за гигантския проект, чрез който ще извадим Севтополис от язовир „Копринка” и ще смаем света. Къде по-реалистично и евтино е да покажем в пълния му блясък това, което хората посещават, вместо да срамим траките, ограждайки храма им като кокошарник. Ако в НИПК, Министерството на културата или някъде другаде имат дори и бегла представа как да стане, да кажат. Защото според кметството в Хисар, те вече имали готов прокт за електрификация ... Така де, да не се окажем пред свършен факт. Още повече, че според други проекти, този храм ще става част от така наречен Свещен път, свързващ няколкото тракийски храма край Старосел. Освен стила на храмовете, все пак трябва да покажем и стил на социализирането им...

    Храмът в Четиньова могила и разположената наблизо тракийска владетелска   резиденция под връх Кози грамади са построени от одриския цар Аматок II (359-351 пр.  Хр.), е последното твърдение на археолозите, според резултати от взетите през 2009 г. проби.

   Стефан Панаретов, първият български дипломат в САЩ

    Стефан Панаретов Хаджиилиев е български дипломат, действителен член на Българска академия на науките, работил през голяма част от живота си за  изграждането на добри отношения между България и Съединените щати.              Роден е в град Сливен през 1853 година. Като възпитаник на Робърт колеж в Цариград, той е и негов дългогодишен преподавател по български език. Избран е за действителен член на Българската академия на науките. Става първият посланик на България в САЩ – от 1914 г. -  и е такъв в продължение на 11 години. Има лична заслуга в установяване на отлични двустранни отношения, съдействали за защитата на важни български национални интереси. Като член на българската делегация взема участие в Парижката мирна конференция през 1919 г., а през 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.

   Заедно със съпругата си Лидия Гейл, Панаретов завещава значителни суми на Българската академия на науките и Американския колеж в София.

   Стефан Панаретов е един от българите, свързани с протестантското движение, допринесло твърде много за увърждаването на бъгарската нация. Ето с какво, според www.Protestantstvo.com:

·        допринася за изготвянето на нов български превод на Библията;

·        въвежда модерни методи на образование и изграждане на национална образователна структура;

·        изгражда мрежа от мисионерски станции;

·        предлага религиозна алтернатива и духовност, базирана на пуританските принципи на вярата;

·        катализира движението за независима Българска църква;

·        организира първите български евангелски църкви;

·        обучава български протестантски свещеници;

·        изгражда българо-американски взаимоотношения;

·        участва в освободителното движение на България;

·        обучава първото поколение български държавници.