Окръжната прокуратура поиска отстраняването на Йордан Лечков като кмет на Сливен. На 16 април искането е внесено в окръжния съд, който трябва да се произнесе по казуса. Прокурорският акт е на база повдигнатите обвинения срещу кмета на Сливен, които имат за предмет престъпления, извършени във връзка с работата му, както и за да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, се казва в съобщение на прокуратурата. Ето какво точно пише в него: „На 15.04.2010 г. на ЙОРДАН ЛЕЧКОВ са предявени 7 обвинения за извършени престъпления по служба (2 обвинения с правна квалификация по чл. 282 ал. 2 вр. ал.1 от НК), за злоупотреба със служебно положение (3 обвинения с правна квалификация по чл. 283 от НК); за нецелево разходване на бюджетни средства (1 обвинение по чл. 254а ал.2 вр. ал.1 от НК), както и за съставяне на официален документ с невярно съдържание (1 обвинение с правна квалификация по чл. 311 от НК).”

   Не че е съвсем сигурно, но като рождена дата на Георги Раковски е приет 2 (14) април 1821 г. Днес в неговия роден град Котел отбелязват 189 години от това паметно за България събитие. Паметно, защото без него, нямаше да ги има много от нещата, с които се гордеем.

   Нека припомним: Съби Стойков Попович – Георги Сава Раковски е идеолог, стратег и организатор на българското националноосвободително движение, публицист, писател, историограф и етнограф; родственик на княз Стефан Богориди, племенник на Георги Мамарчев. Учи в Карлово при Райно Попович и в гръцката гимназия в Куручешме, Цариград. От началото на 40-те г. на XIX в., близо три десетилетия не само участва, но ръководи борбите за църковна и политическа свобода на българите. Като един от ръководителите на Браилския бунт (1842) е осъден на смърт, но тъй като имал гръцки паспорт, присъдата трябвало да бъде изпълнена в Гърция. Със съдействието на гръцки дейци е освободен и изпратен във Франция. След 1847 е в столицата на империята; участва в борбите за независима българска църква. По време на политическото раздвижване на българите във връзка с Кримската война Раковски изгражда (1853) “Тайно общество” – политическа организация, която да подготви българския народ за въстание. През лятото на 1853 г. организацията вече разполагала с 3600 българи, организирани в отреди и готови за действие. Преследван от Портата, е принуден да поеме пътя на политически емигрант и повече не се завръща в родината си. През 1856 е в Нови Сад (Австрия, дн. Сърбия) и развива публицистична дейност. Издава в. “Българска дневница”, обнародва “Предвестник горскаго пътника”, довършва поемата “Горски пътник”. По настояване на Високата порта е изгонен от Австрия и през Галац се озовава в Одеса (1858). Съставя своя първи План за освобождението на България (1858) – първата общонационална програма за освобождение на България. През 1860 е в Белград; издава в. “Дунавски лебед” (1860-1861) – първия печатен орган на българското революционно движение. Изработва нов “План за освобождението на България” (1861). Организира