Категория: Общество
Физкултурника, Антон Петров - Хамстера, състезател по карате, председател на клуба "Левски Спартак", Любомир Гребеца ... и т.н. са част от „Наглите”. Ако се разровим из криминалния контингент, ще срещнем Известния български спортист, който пере парите на сводници, самбиста Виктор Траянов, заподозрян за двойното убийство на язовир „Въча”, Културиста, Бореца, Щангиста – хора, по някакъв начин докоснали се до спорта и нахъсани от някой амбициозен треньор, че могат. Какво точно? Не е много ясно, след като спортните успехи на България отдавна не са кой знае колко впечатляващи. Но дисциплината си е дисциплина, стремежът към победа на всяка цена е конвертируем – попитайте всяко момченце в спортно училище за мечтите му и ще се уверите, че те гравитират около Босовете (ама не в спорта). Т.е. и на тая крехка възраст те са наясно, че трудно ще повторят Дейвид Бекъм, но затова пък пред тях има и друга, не по-малко привлекателна кариера.
Защо спортистите? Темата е от 20 години, анализирана още веднъж от журналиста Иво Инджев: Виж http://ivo.bg/2009/12/20/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d1%8c%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d0%b0-%d0%b7%d0%b2%d0%b5%d0%b7%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b7/comment-page-1/#comment-20463
Последно обновена на Неделя, 05 Януари 2014 12:40
Посещения: 2378
Категория: Общество
Мартин Ганев, заради вярата, че добродетелите не са отживелица
В продължение на девет месеца 30 младежи от Сливен, на възраст от 15 до 30 години, чрез неформално обучение с интерактивни методи: казуси, ролеви игри, арт-тренинги, ще се запознаят с основни нравствени понятия. Проектът се казва „От маска към личност” и е насочен към издигане на духовните ценности и нравствените добродетели на младите. Финансирането по програма „Младежта в действие” е предназначено за дейностите, но не и за ръководния екип, който работи безвъзмездно. В целевата група са включени и хора в неравностойно положение.
Проектът се осъществява от Младежкия културно-просветен център „Ихтис”, млада нестопанска организация – и по биография, и с възрастта на хората, които са я създали. Всички те обаче вече са професионалисти в различни области. Ръководител на проекта е Мартин Ганев, наскоро завършил философия и един от най-младите участници в организацията.
Защо решихте да обучавате точно в добродетелност – реалността, която ни обгражда ли е причината?
- Провокацията е не само реалността, но и нашият вътрешен свят. В него често съществува някаква лъжа, която всеки сам за себе си трябва да отхвърли, за да бъде адекватен да обича и да се отдава на другия.
Не е ли това маската, която обществото ни налага, за да отговорим на някакви негови очаквания. Отхвърлянето на тази маска няма ли да направи едно дете по-ранимо?
- Тази наложена маска означава в някаква степен човек да е несвободен. Аз не се страхувам да бъда нараняван, да бъда открит. Не става въпрос за някакъв идеал, а за истинската личност, която според нас е напълно свободна. Обществото не е задължително необходимото зло, но в него може да пребивава зло. В него, разбира се, може да пребивава и добро. Така че, опитваме се да изцелим по някакъв начин първо себе си, да имаме нормално общение и познание за другия. Това познание можем да добием ако влизаме в общение с другия чрез любов. Без това няма как да изградим и едно правилно общество.
Последно обновена на Неделя, 05 Януари 2014 12:40
Посещения: 2470
Категория: Маршрути
Дали е вярно или не, но в най-ново време някакъв чуждоземец, минавайки през Перник, уж бил казал: „Ако не ви се налага, не слизайте на гара Перник”. Което си е от всякъде тъпо и най-вече тъпо от страна на евентуалния творец на тази реплика.
Ако минавате през Перник, не се помайвайте, ами непременно се отбийте. Е, градът може да не ви грабне веднага с преливащи от старини гледки, но със сигурност ще откриете неща, за които не сте и подозирали. Като например факта, че в Пернишка област са разположени 16 планини и три котловини. Съвсем вярно е за планините и няма да ги изброяваме, но ще споменем тези с най-поетичните имена: Завалска, Ерулска, Ездимирска, Еловишка, Пенкьовска и Руй планина. Обаче има и Конявска планина, че и Кървав камък. Трите котловини са Граово, Знеполе и Радомирско поле църномръко. Много планини, много нещо! И няма да се изморите, ако решите да ги обходите, защото те са полегати, гальовни и грижовни към хората, които ги обитават. Пазят ги от силни ветрове, дават им пасища за стоката, даряват ги с божествени гледки и ги упойват с дъх на билки. Такива са пернишките планини! Но не забравяйте и Витоша, част от която е на територията на областта, заедно с перлата на планината – курорта Рударци, който е с минерална вода, модерни басейни и спортни съоръжения.
Но стига с туризма, защото Перник се гордее и с историята си. И най-вече с Кракра Пернишки, който владеел над 35 крепости. Славният войвода на два пъти отбивал набезите на Василий ІІ и е последната твърдина, паднала под византийско робство. От тези времена са останали руините на Ранчово градище, Големо и Мало градище, градищата край селата Студена, Кладница и Планиница, калето над Копаница, Мулията…
Перник се гордее и с миньорската слава. През 1891 г. започва работа първата мина в България и произвеждала над 75% от въглищата в страната! Затова и църквата в центъра на града се казва „Св.Иван Рилски”, който е „небесен покровител на българите и пазител на миньорите”. Влезте в нея, защото е изографисана от едни от най-големите български художници – Дечко Узунов, Никола Маринов и Александър Поплилов, но е осветена на 19 октомври 1920 г. от владиката Варлаам.
Една от най-красивите сгради в града е Дворецът на културата, изградена по проект на арх. Александър Дубовик. Няма да изброяваме културните институти, защото те са като във всеки стохиляден град. Но има един музей, който е уникален не само за страната, но и за Балканите. Това е Минният музей, който се намира под земята. Истинско преживяване за хора, които никога не са влизали в минна галерия!
Последно обновена на Неделя, 05 Януари 2014 12:40
Посещения: 2334