Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 36 посетители в сайта
Мнения

На 6 декември Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, живял през ІІІ – ІV в. Той е един от най-тачените християнски светци, а денят му е сред големите църковни празници, масово отбелязван и от населението ако не с друго, то с яденето на риба. Свети Николай, архиепископ Мирликийски, е покровител на моряците, на рибарите и на банкерите.
В народната традиция на празника се освещават обреден Рибник и хлябове, като от тях се раздава и на съседите. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст, традиционно се пришивала на шапките на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
Понастоящем ако не спазва всичко това, всяко християнско семейство гледа да има на трапезата си риба (е, ако няма риба, в крайна сметка може и цаца). Предполага се, че покупките вече са направени, но все пак да напомним препоръките на земеделския министър Мирослав Найденов - да не се доверяваме на нерегламентирани търговци. (Впрочем ако все още не сте си купили рибата, в последния момент може да я сварите на по-висока цена, но така е в България, всичко е наобратно.)
Над много градове има „Хисарлък”. Казвам „над”, защото това обикновено е някое по-високо място – край Кюстендил, край Шумен, в Сакар, с останки от крепост. Т.е. оня Шлиманов „Хисарлък” на древната Троя далеч не е изключение. Обаче е изключение по посещаемост. Със сигурност, за всеки празник много повече български туристи посещават малоазийския „Хисарлък”, отколкото който и да е български. И мнозина от тези туристи ще разказват с вдъхновение за видяното в чужбина, но до края на живота си може би няма да видят какво има на баира над родния им град. Освен ако не се наложи да покажат на някой гостенин местните забележителности. Така, без да имаме намерение в есенния ден да посещаваме „Хисарлъка” край Сливен, тръгнахме след групичка „пришълци”, от едното любопитство - просто за да се уверим, че входа към археологическия обект е заключен.

Беше заключен само привидно – т.е. настойчивият турист може да размотае синджира, на който катинарът явно се явява само украшение. И ето ни сред руините на античната Туида. Без билет и без екскурзовод.
Елхите вече светят по централните площади на повечето областни градове. Пласмасови червено-бели белобради старци се клатушкат пред хипермаркети. Предколедно е настроението и в най-бедния сливенски квартал – „Надежда”.

Освен търговците, за Коледа се готвят и музикантите. От пет дни няколко момчета репетират усилено, с намерението за празника да имат и своята първа публична изява. Това със сигурност ще стане, като се има предвид, че трима от тях са част от „Карандила-джуниър”. Но сега шестокласникът Митко Димитров (първият вляво) е събрал приятели - Радостин, Андон, Борис, Божидар, Панайот - и вече работи със своя първи оркестър. Все още не са много сигурни как точно ще се казва (според някои „Малката Мания”, просто защото бащите им свирят в голямата „Мания”), но знаят какво ще свирят – общо взето всичко от всички стилове. И след пет дни репитиции го правят доста добре, при това го демонстрират с удоволствие.

Ако парите в „Надежда” са малко, музиката за Коледа със сигурност ще е много.
Още статии ...
Подкатегории
-
Общество
- Брой статии:
- 222
-
Бизнес
- Брой статии:
- 107
-
Култура
- Брой статии:
- 252
-
Имена
- Брой статии:
- 225
-
Маршрути
- Брой статии:
- 170
-
Институции
- Брой статии:
- 305
-
Невчесана хроника
- Брой статии:
- 1

Око да види

Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?