Може да изглеждат маломерни на фона на Западноевропейските, но това всъщност са по-добре запазените автентичните останки от Българското средновековие, а не ония – надстроените и новопостроените крепости. Макар че са използвани и за жилища, тези защитени къщи-кули са по-близо до т.н. донжон (кула вътре в замък, крепост или манастир, служеща за последната защитна позиция, в която може да се оттеглят защитниците на съответната сградна инфраструктура, според Уикипедия). В България най-много запазени къщи-кули има като че ли в самите селища, построени от хората с възможности (християни, мюсюлмани или помюсюлманчени християни), за защита от кърджалии и други издеватели над стопаните, но често приютявали и околно население. Има такива и в манастири – най-известната разбира се, е Хрельовата кула в Рилския манастир( ХIV в.). Има и в крепости, като най-запазена май е в крепостта Цепина (ХII – XIV в.). Но наистина най-много са в самите поселища. Ето двете къщи-кули във Враца:

Куртпашовата кула

   Сега тя е в западната част на централния пощад „Христо Ботев“ и е част от Регионалния исторически музей. Тази жилищно-отбранителна кула е строена през XVI или XVII век с почти квадратна форма (5,80/6,00 м) от дялан и от ломен камък. Висока е 10,40 м и има подземен, приземен и два жилищни етажа с камина за отопление и водопровод. Отворена е за посещение всеки ден от 9.30 до 18 ч.

ЗА ХОРАТА И ДУМИТЕ

    Едва ли ще изненадам някого ако кажа, че много често при хората, и особено при политиците, има разминаване между мисли, думи и най-вече дела.

   Мислите са скрити в ума на хората, и поне за сега все още, няма как да ги знаем. Делата обаче са видими за всички затова и в Евангелието е казано –  "По делата ще ги познаеш Господи". Но, между мислите и делата стоят думите, за които тук иде реч.