Наследството, което получих от своите родители, а те от своите, беше документи и истории, разказвани вместо приказка. Героите в тях бяха родени под Сините камъни, в Жеравна или Ичера. Бяха отстоявали свой житейски път и можеха в неговия край да гледат всекиго в очите.

   Започнах да подреждам семейния архив. Именно тогава, на път към Морето, спрях в родния град на моя дядо Стефан Македонски. От документи знаех, че през 1935 г. в град Сливен е открит официално паметника на Хаджията. Поканени са били много гости, сред тях е и той.  Вечерта в залата на читалище „Зора“ е изнесен тържествен концерт, а след него гостите коментират колко е силно усещането отново да се върнеш при своите корени и то по такъв значим повод. Нужно е малко въображение да се усети, дори от разстояние, атмосферата създадена при откриването на паметника и от събирането на едно място на толкова земляци, пръснати от живота из цялата държава.