Из „Българските земи между Източна Стара планина и Странджа през XII – XIV век“ (историко-археологическо изследване) 2002 г.

   След създаването на българската държава, земите на юг от Стара планина и най-вече тези между Източна Стара планина и Странджа, които са разположенни на подстъпите към столицата Плиска и другите центрове на България, се превръщат в гранична зона с Византия. Тази особеност предопределя и характерра на поселищния живот.

   Първото сигурно сведение, в което се упоменава включването на тези земи в пределите на българската държава се отнася към 716/717 г., когато бил сключен договор, в който е отбелязана „границата от Милеоните в Тракия“ и това е територията, която е била фиксирана по-късно, вероятно в 812 г., с пограничния вал „Еркесия“.

   Писмените източници и липсата на археологически материали от VIII век в района между Източна Стара планина и Странджа подкрепят тезата, че тази зона не е била постоянно обитавана.

   В годината на отбелязвaне на 200 г. от рождението на Георги Стойков Раковски – една от най-значимите и мащабни фигури на Българското възраждане – Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен издаде уникално библиографско издание посветено на неговия живот и епохално дело.

   Наред с участието му във всички етапи на освободителното движение, за краткия си живот (само 46 години), Раковски завещава колосално по обем творчество – книги, периодични издания, публицистика, огромно документално и епистоларно наследство, което и до днес не е проучено достатъчно обективно.

   Целта на библиографския указател, както съобщават от библиотеката, е чрез способите на научната библиография да представи в максимална пълнота  публикациите от и за Георги Раковски, за да бъдат подпомогнати днешните и бъдещите изследователи у нас и в чужбина в оценката им, от дистанцията на времето, на огромното му и забележително дело, както и да се отстранят някои фактологически неточности.