Сега е моментът да се върне плочата с надпис на старата часовникова кула
Категория: Мнения
Една от благите напоследък вести е, че общината започна ремонт на старата часовникова кула на Сливен (не че съм убедена, че това е най-належащия ремонт). Както съобщиха от общинската администрация, ремонтните и възстановителните дейности по един от емблематичните за миналото на града обекти (до СУ „Пейо К. Яворов“) включват обновяване на дървеното стълбище на кулата, нова електрическа инсталация, която да включва лампи, прожектори и художествено осветление. Ще бъдат монтирани нови неръждаеми мрежи за защита от птици, а дървената част на кулата ще бъде обработена с лак. На покрива ще бъде положена хидроизолация и ново отводняване, ще се ремонтира корнизът, а фасадите на кулите ще се префугират.
В страната ни са запазени над 50 часовникови кули, строени преди Освобождението. Повечето имат вид, близък до вида на сливенската. Голяма част от тези постройки пазят и паметните плочи – кога, кой и защо ги е построил, като повечето, естествено, са написани на османотурски език. Такава е и плочата на сливенската кула, пазеща паметта за делото на Атанас Часоправителя и будните му съграждани.
Не знам кой кога и по какви съображения е наредил да се махне поставената от строителите над входа на сливенската кула плоча и я е прибрал в музея, но сега е подходящ моментът тя да бъде върната – ако е необходимо, след съответната обработка на камъка. Това ще допълни автентичността на нашия исторически паметник. За съжаление, новите постройки около кулата не позволяват тя да бъде отново и наблюдателна, т.е. туристите да имат достъп до площадката ѝ (както е на много места), но една информационна табела за стария часомер е абсолютно задължителна – кой кога и как го е построил, кога е префасонирана кулата. (Стотина години след построяването през 1808 г. дървеният завършек на постройката е заместен от по-висока конструкция, служила за целите на пожарната команда, който вид е показан и на старата картичка по-горе.)
Последно обновена на Понеделник, 28 Август 2023 10:17
Посещения: 1523
Утре на Карандила ще е Националният събор на каракачаните в България
Категория: Култура
Утре, 26 август, в местността Карандила край Сливен се провежда трийсетия по ред събор на каракачаните в България. Проявите ще са на поляната пред хижа „Миролио“, до увеселителния кът „Кълвача“, където е изграден постоянен каракачански стан – атракция за туристите през цялата година. Там посетителите ще могат да се запознаят отблизо с живота на каракачаните.
Програмата и тази година ще е богата, с много местни участници, както и известни гости от Гърция. Началото е от 10,30 ч. с водосвет и приветствено слово. Ще има изпълнения на танцови ансамбли от България и Гърция.
Съборът е една от традиционните прояви, организирани от Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България.
Последно обновена на Петък, 25 Август 2023 19:53
Посещения: 201
Гьонсуратлъкът не е от днес
Категория: Имена
Отношението на спортните федерации към повечето спортисти е едно и също – обикновено се прилепят към успешните, за да ги използват. (Не знам коя от петте – или повече? – български шахматни федерации ще претендира за Нургюл.) Отделно, че отношението на държава, на медии и пр. към шахмата не е като към футбола (примерно!) – говоря за представянето на състезателите пред широката общественост, не толкова за обгрижването.
А успехи в шаха България има немалко и досега. Антоанета Стефанова (през 1988 г.) е световната шампионка за деца до 10 години, Васил Спасов – за младежи до 20 години (1989 г.). Малко по-известен е световният шампион Веселин Топалов (2005 – 2006 г.). Но колцина знаят за тях?
В книгата-анкета с покойния Димитър Карапчански, най-успешния сливенски шахматист, той отделя доста място именно на отношението на отговорните институции към талантите – млади и не толкова, за това, че ако е имал треньор или поне придружител по състезанията, е можел да се представи доста по-добре, че не се ползва натрупания опит от досегашните поколения шахматни майстори. Самият Карапчански е олимпийски вицешампион по кореспондентен шах с отбора на България (1976). Пускам тук извадки от книгата („Път през голямата игра“, издателство „Фабер“, 2022 г.):
...
– Споменахте, че сте преглеждали шахматните си партии, играни преди 50 години. Нека поясним за незапознатите как това е възможно, тъй като едва ли човек може да разчита единствено на паметта си...
– По правилата, всеки играч записва партията си. Друг е въпросът, че в онзи начален период просто нямаше кой да ми каже да го правя. Сега се оказва, че доста свои партии съм запазил, но много и не съм. Отчитам като мал шанс това, че не съм имал треньор. В Сливен по мое време нямаше нито щатен, нито хонорован шахматен треньор. Нямало е кой да ми обясни, че тези партии трябва да съхранявам, да ги разглеждам, да ги анализирам. Тези неща почнах да откривам сам и постепенно най-вече в книжките по шахмат, които от втората половина на 1957 г. почнаха да идват в руската книжарница в Сливен. В шахмата аз съм един самораслек – единак, израсъл за големия шах по линия на самообразованието.
Последно обновена на Сряда, 23 Август 2023 11:51
Посещения: 227