Ники Комедвенска не е неогласено име. Известна е най-вече като поетеса и любителите на поезията отдавна търсят нейните стихове, но тя пише и проза. Прописала в родния си град, вече е национално притежание, а я знаят и извън пределите на страната ни.

         Родена е като  Добринка Иванова Кирякова, на 24 август 1971 г. в Сливен. Учи в основното училище „Панайот Хитов" и в ПМГ „Добри Чинтулов“, завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий, а по-късно пак там и магистратура „Средновековна християнска култура“. Дълги години работи като редактор – в сайтовете „Откровения“, “ХуЛите“, в пловдивското издателство „Астарта“. Не е прекратила редакторската си дейност, но за седем години приема учителската тегоба – преподава български език и литература в Професионална гимназия по строителство и геодезия „Арх. Георги Козаров“ в Сливен. От юли тази година е уредник в къщата музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново и живее в близкото село Градина.

         Първата ѝ книга – стихосбирката „Свят за лудите“, излиза през 2012 г. Следват „Педя душа“ (2014), „Кабинети за ближни“ (2016) и „Три молитви“ (2022). През 2015 г. издава детско-юношеския роман „За чудо и приказ“. Има (засега) и две книги с разкази – „Целият скапан свят“ (2018) и „Легенда за Градинчица” (2022).

         Ники Комедвенска е носителка на литературни награди за поезия, между които наградата на вестник „Ретро“ (2011), националната награда „Дамян Дамянов” (2014), наградата на СБП „Божидар Божилов“ за книгата „Три молитви“(2022), на Славейковата награда (2024) за стихотворението „Възкресение“ и др. Превеждана е на руски, на турски, сръбски, английски, че и на македонски език.

         Член е на Съюза на българските писатели.

         Казвала съм го на самата Ники, казвала съм го и пред други хора, че Сливен е благословен с най-добрите поетеси в българската литература – Елисавета Багряна, Станка Пенчева, Валентина Радинска... В тази редица отдавна е и Ники Комедвенска. А една поетеса от този ранг винаги е повече от „жена, която пише стихове“. Тя е човек, през когото минава светът с цялото си многообразие, с живата и с неживата си природа и излиза обяснен – е, поне донякъде. И философите обясняват света, но в поезията е някак си по-разбираем. Той сам ли им се разкрива, или те имат търпението да го нищят нишка по нишка и да го разстилат пред нас – ето за това ми се ще да поговорим...

         – В този ред на мисли може би е необичаен първият ми въпрос, но нека те попитам – избраници благословени ли са тези с дарбата да творят поезия, или мнозина я носят, но не всеки има силата и упоритостта (а и възможността) да я развие. Т.е. важно ли е как коланиш даденото ти?

         – Важно е. И аз не го приемам като дарба, а като кръст. И като го осъзнаеш, се превръща едва ли не в бреме. Колкото растеш в това умение, толкова повече нараства и отговорността.

         – Искаш да кажеш, че колкото повече те четат, толкова по-трудно ти става?

         – Да, почваш да преценяваш какво трябва да кажеш, как да го кажеш... Прецизираш речника си.

         А колкото до въпроса ти – да, смятам, че всеки се ражда с някаква дарба. Забелязала съм например, че нито едно дете не пее фалшиво. Но важно е да усетиш дарбата си, за да можеш да я обгрижиш. Не я ли развиваш, тя застива и постепенно изчезва. Ако не цениш нещо, което ти е дадено, ти го вземат. 

От Фейсбук Ирини Закидис 

    Аз действително мисля, че ни готвят за война. Цялата тази безобразна истерия, ужасяващи манипулации и нагнетяване на омраза не са случайни. Това е класическо инженерство, при което медиите и политиците първо счупват критичното мислене на хората през страха, а след това му предлагат единственото „решение“ - войната.

   Черпя ви с няколко цитата на западни политолози, военни анализатори, социолози и медийни експерти - хора, които професионално проучват механизмите на масовата психология, дезинформацията и пропагандата преди и по време на война. Тук са големи имена като Конрад Лоренц, Алдъс Хъксли, Артър Понсонби, Густав Льо Бон и други. Ето:

   „За да се подготви едно общество за война, то трябва да бъде уплашено до смърт. Трябва да му се създаде чудовищен враг, който заплашва самото му съществуване, така че хората доброволно да се откажат от критичното си мислене и да подкрепят военните действия.

   За да накараш нормален човек да наруши най-силното си табу - да отнеме човешки живот, първо трябва културно и медийно да отнемеш човешкия облик на жертвата. Врагът трябва да бъде представен като заплаха за цялата цивилизация.

   Военната пропаганда започва с демонизиране на противниковия лидер и обезличаване на неговия народ. Трябва да накараш собствената си аудитория да вярва, че срещу нас стои не просто друга държава, друг народ, а чисто зло, с което е невъзможен какъвто и да е компромис.