„Желез Добрев Железчев /Жельо войвода/. Активен участник в хайдушкото движение и войвода на хайдушка дружина. 1810 – 21.IV.1878“

   Това пише на плочата. Чете се трудно, не защото надписът е поизронен, а защото доста клечки, клонки и треволяк следва да отмахнеш, за да стигнеш до него. Още по-лошото е, че и някои от възрастните жители на днешното село Жельо войвода не знаят, че там, в най-старото селско гробище, е погребан съселянинът им, чието име са си присвоили, уж да го почетат. Младите няма и да научат. То и гробището комай е трудно достъпно. Е, да, има паметник в центъра на селото, но едва ли много от питомците на местното училище са обърнали внимание на надписа или са чували нещо за човека. Откъде зная ли – ами питала съм ги.

   Патриоти сме, дами и господа – ама не чак дотам.

Йорданка Раданчева

   (А заглавието си откраднах – не знам кой пръв го е казал.)