Като Неутзикон, споменатата от Никита Хониат крепост, я идентифицира Константин Иречек. Намира се на едно от разклоненията на Североизточните Родопи, западно от село Мезек и на километър северно от гръцката граница. Според по-късните проучвания, изградена е през XI – XII век, по времето на  император Алексий I Комнин като византийско укрепление (и неясно дали върху по-стар градеж). По това време през подвластните български земи от север империята нападат нормани, печенеги, кумани. Заради терена северната страна на крепостта е по-трудно достъпна и от деветте общо кули само една е на север (една на източната и две на западната стена), а многото кули (пет на брой) са струпани на южната страна на крепостта, така че тя вероятно е била много добра за отбраната и на Второто българско царство. 

 И не – не са холограмите най-атрактивното нещо там

    Тази гробница е откривана на няколко пъти. В този случай се доверявам на Богдан Филов, основният изследовател на гробницата, който описва перипетиите в труда си „Куполните гробници при Мезек“, излязъл най-напред в Известията на Българския археологически институт през 1937 г. През 2019 г. издателство „Шамбала“ го преиздава, но и сега е библиографска рядкост.

   Та, според препредавани разкази, гробницата е отваряна още около 1866 г., тъй като през 1866 – 1868 г. местни хора продавали в Пловдив, Одрин и Цариград бронзови кани и различни златни предмети. Но те вероятно са били от друга могила, каквито около Мезек има няколко. Ако някой е прониквал в известната ни сега Мезешка гробница, едва ли би я оставил с всичките ѝ скъпоценности, които се намират при официалното откриване. (С малки изключения – явно някой от намервачите в суматохата е успявал да сложи нещо дребно в джоба, уж „за спомен“, ама тези дреболии после се появили при златари в Хасково.)

   Така или иначе, около голямата могила югоизточно от селото (с диаметър около 90 и височина 14 м) много е рушкано, тя не случайно и се казва Малтепе (Иманярската могила, в груб превод). Това, че наистина е голяма, е причината дълги години търсачите да не стигнат до входа – все пак се е копаело на ръка. В археологическата наука селото влиза през 1908 г. с бронзовата статуя на вепър (глиган), но пак според местните, тя е открита в околността на могилата още през 1903 г. от жителя на селото Ангел Чобана. По това време селото е в турско, но населението – българско и патриотично настроено, така че не издало съселяна си, който заровил находката в двора си и изпратил единия крак в Пловдивския музей, да разбере дали ще откупят находката. Само че било невъзможно тежката 177 кг статуя да бъде пренесена през границата, та в крайна сметка Ангел показал статуята на офицер от местния турски гарнизон. Така тя заминала за Отоманския музей в Цариград. Все пак имало полза от крака, който останал в Пловдив. През 1931 г. управата на музея го изпратила на Отоманския музей срещу една гипсова отливка от цялата статуя.

   Заради вепъра в Мезек на два пъти идвал уредникът от Отоманския музей Теодор Макриди (по-късно директор на този музей, след което и на музея Бенаки в Атина). Провел частични разкопки и стигнал до крепидата – стената, която е ограждала могилата, но не открил входа. (Междувременно разкопал и една малка могила на 300 м от Малтепе, но през нощта селяните ограбили гроба.)