В какво ли не са ме обвинявали... Преди години (преди още да ни нападне демокрацията) някой питал – бе таз журналистка да не е циганка, много защитава циганите. Сега, като участвам в походите за мир, други ме обявиха за русофилка. Време е да ме припознаете и като туркофилка, защото ще кажа, че Движението за права и свободи е партията, която най-много се грижи за избирателите си. Е как да не го кажеш, като то ти боде очите. Колкото и да ги затварям, поредната ми обиколка из Родопите ми го навира отвсякъде.

   В тази наша райска планина, както знаете, се редуват села и градчета на българи мюсюлмани, турци мюсюлмани, българи – православни християни и протестанти. Щом видиш изрядно асфалтирани пътища, десетки табели за осъществени с европейско финансиране проекти, спортни зали като за поне областен град, внушителни обществени сгради (обикновено полупразни), фонтани и водни каскади, нови къщи като училища, но и запазени откъм население селища, няма какво да питаш – местната управа е от ДПС. И сега някой ще каже – то е, защото от тая партия много крадат. Не знам колко крадат, ама явно и заделят по нещо за развитие на районите, които ги подкрепят. Ако и по-многолюдните партии правеха същото (т.е. да заделят от откраднатото), България щеше да е малко по-подредена.

   Къде-къде, че накрая към Късак.

   Село като село, само че село в електоралния район на ДПС, което значи спретнато отвсякъде с пари от десетки реализирани проекти – къде европейски, къде – не, с жив електорат, а не като измрелите не само откъм население села в други региони (в нашия случай – Сливенския).

   Селото си има и забележителност (освен великолепната околна природа, де) – водопад. И си го обгрижва. Предполагам вече не по поект са десетките пейки, пънчета, табелки, беседки, детска площадка, че и горска библиотечка с книги. Сигурно и горското им стопанство е допринесло, но още по-сигурно – местните хора, които, о, чудо, нищо не трошат.

   Докато предпазливо ситнехме по стръмната пътека към водопада, ни задминаха две моми-англичанки. Нищо чудно, младост, ще речете. Тъй е, но чудното е, че макар и попреминали свежата възраст, едната от време на време чевръсто се навеждаше не за друго, а за да събира фасове в торбичка. Не че бяха много, все пак Родопа е най-чистата ни планина, но все е минал някой нашенски природозащитник. И с какво да изрази задоволството си, че е на таквоз чудно място, с такъв омаен въздух, ако не с изпухкването на една цигарка.