Живот на три скорости

   Както е всеизвестно, българинът е и тако, и вако. Не иска еврото, но се блъска за стартови пакети евромонети. Не харесва чуждестранните вериги магазини, но следи промоциите и ако може, ще е там още в понеделник сутринта. Оплаква се от бедност, но количката му в супермаркета прелива, сякаш това е последното му пазаруване. Харесва нашето Черноморие, но за почивка избира Гърция или Турция, а ако му падне – и някоя по-засукана дестинация. Казва, че няма демокрация, но на изборите ходи за гъби. Няма свобода на словото, но във всяка социална мрежа ще намериш такива завъртени благословии към управляващите, че и AI би могъл да се изчерви. Когато не му е прекалено студено или прекалено горещо, дори отива на протест – за нещо си...

   Тази сутрин Крум Зарков вместо „протест“, сякаш без да иска, каза „процес“…

   Получи се много добре. Понякога човешкото съзнание прави лапсус, който е верен. И устата казва това, което не е очаквала да произнесе.

   Протестът наистина вече е процес, а процесът отдавна е абсцес. Той е пукване на цирея, който се беше насъбрал.

   Протестът е за хиляди сбъркани и гадни неща, но той е и заради няколко опротивели до смърт физиономии.

   Да, да – протестът е и заради непрекъснатото облъчване с радиация, което ни причиняват няколко физиономии. Колкото и да се сърдят телевизиите и останалите средства за масова информация, но и техният мисирлък е причина за протестите. Протестът, процесът и абсцесът са и заради медийния мисирлък. Продуценти, главни редактори, собственици, водещи, нямате ли сили да кажете НЕ, СТИГА на опротивелите до смърт физиономии? На партийните боклуци, защитаващи незащитими каузи, гнили каузи?

Колкото пъти видя Харизанов, Алгафари, Поптодорова, Харпарцумян и още десетина Неизменни чугунени глави, толкова пъти ме избива на протест.